В днешно време външният вид несъмнено е от особено значение и всеки от нас иска да изглежда добре. Но в същото време страшно много хора водят ежедневно битка с килограмите и за жалост, доста често я губят – и то не просто поради липса на воля, макар че и това е доста голям фактор, ами поради причината, че не са достатъчно мотивирани, че не виждат резултати или в един момент просто им идва в повече и решават, че няма смисъл.
Всъщност, проучванията са показали, че с времето се изгражда дори физическа зависимост и това донякъде оправдава хората, които не могат да се разделят с шоколада и всеки техен опит да го направят завършва с провал, но дори това не е достатъчно оправдание честно казано.
Защото всъщност, учените установяват, че психиката е много по-важна и че тя всъщност е тази, която се проявява на физическо ниво. И оправим ли начина си на мислене – следователно ще оправим и физическите си зависимости и проблеми. Защото именно той седи в основата на всичко това.
Каква е психологическата причина за огромния апетит?
Изследванията са показали, че хората, които страдат от така наречения огромен апетит, са всъщност хора, които страдат дълбоко на чисто емоционално ниво.
Луиз Хей е една от американските авторки, които се занимават именно с тези психологични проблеми, изразяващи се на физическо ниво в живота ни.
Според нея, хората, които се чувстват необичани и се опитват да компенсират тази липса на любов, най-често, макар че може и да е липса на нещо друго, с храна. Хора, които са много чувствителни и имат нуждата да бъдат защитавани, но сякаш не успяват да получат тази защита.
Затова тялото си я иска и мазнината, която бива натрупана, благодарение на големите порции храна, всъщност бива възприемана от организма ни просто като защита.
Също така, тя е установила наличието на огромен апетит и при тези от нас, които ги е страх от нещо много силно, и то до такава степен, че ги ужасява – било то липса на любов, това животът им да бъде безполезен и т.н. – всеки човек има различни страхове – и отново тялото ни просто иска да се защити.
Защото сме оставили страховете ни да ни влияят до прекалено голяма степен и сме се оставили да живеем в тях, вместо да ги превъзмогнем.
Огромният апетит идва и в следствие на съдене – и то по-скоро съдене на себе си и начина, по който се чувстваме. Когато мислим, че нямаме правото да изпитваме дадено нещо, но не можем да си позволим да не го изпитваме – и изпадаме в депресия, а храната започваме да приемаме не като средство, чрез което животът ни би бил невъзможен, ами като някакъв вид успокоително.
Защо огромният апетит никога няма да бъде задоволен с храна?
Защото очевидно имаме нужда от нещо друго, а не от храна. И преяждайки, докато се опитваме да се справим с някаква емоция в нас, която очевидно е прекалено силна, единственото което ще направим е да се накараме да се чувстваме все по-зле и по-зле.
Защото вината след като си позволим да преядем за пореден път, дори когато не сме били особено гладни е страшна.
И ако се вглъбим в тази вина, а не се поучим от нея, шансът да преядем отново на психическа основа е огромен – и вината с всеки изминат път ще се увеличава, защото не сме успели да запълним липсата на това, което ни липсва, а сме навредили на тялото си много повече отколкото си представяме.
