Липсата на физическа активност увеличава риска от хронични заболявания и преждевременна смърт. Може би една голяма част от българите не спазват препоръките на министерството на здравеопазването за поддържане на физическа активност. Според ново проучване конкуренцията може да ни накара да спортуваме повече.

За да спрат с проблема с недостатъчната физическа активност на населението, изследователи и правителства се опитват да открият ключови стимули за редовно спортуване, както и ефективни и достъпни стратегии за повишаване на мотивацията.

Редовният спорт се формира като навик най-лесно, и без кой знае какви психологически жертви, когато се практикува с приятели.

Но как социалните мрежи влияят на нашата мотивация? Може ли приятелската подкрепа да помогне за насърчаване на физическата активност? Или пък конкуренцията е по-ефективна?

Подкрепа срещу състезание в социалните мрежи

Ново проучване разглежда ключовите мотиватори за физическа активност в контекста на социалните медии.

В него участвали 790 дипломирани студенти от Университета на Пенсилвания, които се записали за 11-седмична тренировъчна програма, която включвала различни видове активности – джогинг, спининг – каране на специално пригодени колела за закрити помещения, йога, и вдигане на тежести.

Програмата включвала фитнес тренировки и консултации за храненето, които били давани чрез уеб сайт, създаден от изследователите.

В края на програмата тези, които присъствали на повечето от тренировките спечелили награди и парични суми.

За да проследят как социалните мрежи влияят на участниците, изследователите ги разпределили на 4 групи от 6 души всяка – за подкрепа, съревнование, комбинирана група за подкрепа и за съревнование, и контролна група.

Всички групи имали достъп до онлайн класации, но за всяка група, тези класации показвали различни неща.
Участниците в състезателната група можели да виждат колко добре се справят другите групи.

Взелите участие в групата, която се ръководела от принципите на надпреварата, били награждавани според средния брой присъстващи на всяка отделна тренировка.

Състезаващите се участници в комбинираната група можели да виждат какво правели други анонимни за тях записали се за тренировъчната програма.

Те също печелили награди на базата на присъствие на отделните тренировъчни сесии.

В поддържащата група, участниците можели да си чатят онлайн и да окуражават техните съотборници да си правят упражненията. От група не знаели как се представяли другите отбори.

На контролната група не ѝ била известна каквато и да е връзка с другите групи през сайта.

Надпреварата мотивира участниците по удивителен начин да спортуват, много повече, отколкото социалната подкрепа. Всъщност, присъствието на тренировките било над 90% по-високо при състезателната група и комбинираната в сравнение с останалите 2 групи, при които го нямало състезателния елемент.

Присъствието в състезателната група като среден показател от всички тренировки за цялата 11-седмична програма било 35.7%, като в комбинираната група било най-високо – 38.5%, 20.3% за контролната група, като най-слабо било присъствието при подкрепящата група – само 16.8%.

Подкрепящата група нямала значителен принос за подобряване на нивото на физическата активност. Всъщност, дори е обратното – участниците започват да се движат по-малко.

Надпреварата и социалните контакти

Проучването дава важна информация как могат да се използват социалните мрежи за промяна на поведението. Много хора си мислят, че има полза от подкрепата в социалните медии, но се оказва, че изобщо не е така.

Онлайн програмите могат да демотивират хората да изберат спорта и здравословния начин на живот.