От значение за устойчивото развитие е дебатът „говеждо или буболечки“ да се разраства. Ако земеделието и рибовъдството не са устойчиви в дългосрочен план, възможно ли е насекомите да попълнят празнината?
И ако е така, ще могат ли западните общества, към които и ние се причисляваме да променят хранителните си навици в посока консумация на насекоми?
Яденето на насекоми, въпреки че е нещо съвсем нормално държави, звучи ужасяващо за западния човек.
Според ново проучване, независимо от негативните чувства що се отнася до яденето на насекоми, те могат да бъдат също толкова хранителни, колкото и говеждото филе.
Според доклад организацията за прехрана и земеделие към ООН – ФАО около 2 млрд. души по цял свят вече консумират насекоми, като за годни за ядене са около 1900 вида.
Най-много се консумират бръмбари – 31%, гъсеници и ципокрили – 18%, и пчели, оси и мравки – 14%.
Сегашните предвиждания са населението на Земята да се увеличи с над 2.5 млрд. души до 2050 г, което означава, че земеделската продукция трябва да се удвои до тогава.
Очаква се около 1 млрд. души да страдат от недохранване – повече от 13% от световното население.
Океаните са обект на прекомерен риболов, който значително надхвърля количествата, допустими, за да е възможно рибната популация да се възпроизвежда, и климатичните промени правят прясната вода и земеделските земи все по-оскъдни. Необходим е резервен план.
Ентомофагията ли е решението?
През изминалите години, яденето на насекоми, или ентомофагията все повече се дискутира в Европа и Америка, може би превръщането на вредителите в храна за човека е много умна идея.
Насекомите са добър източник на протеин, въпреки че ако започнат да се консумират масово, ще са необходими други нутриенти.
И по-точно, желязото като микроелемент е много важно, ако се планира насекомите да са заместител на месото.
Хранителният профил на насекомите не е добре проучен задълбочено.
Ново проучване обаче попълва празнините, като задава въпроса дали насекомите могат да обезпечат същите хранителни нужди на човека като говеждото месо.
Изследователи от училището по морски науки, в университета Нингбо в сътрудничество с колегите им от Кралския колеж в Лондон анализирали хранителните профили на 4 вида насекоми, и по-точно щурци, скакалци, ларви на брашнен бръмбар и на още вид бръмбар.
Хранително съдържание на насекомите
Може би не е изненадващо, че бе установена разлика в наличните нутриенти при всеки от тестваните видове. И по-точно, били измервани количествата калций, магнезий, манган, мед и цинк.
Наличните нива на желязо били измервани в условия на образуването на феритин в създаден от изследователите модел на черва.
Феритинът е протеин, който съхранява и отделя желязо при почти всички живи същества. Нивата на феритина са в корелация с количеството желязо в тялото.
Щурците и говеждото филе имали най-високи нива на желязо, калций и магнезий. И по-важното е, че щурците съдържат най-голямо количество желязо, като дори надминават говеждото по този показател.
Освен това, учените установили, че медта, цинкът, манганът, магнезият и калцият при щурците, скакалците били по-лесни за усвояване, отколкото същите нутриенти при говеждото месо.
Най-общо казано насекомите могат да са отличен източник на биоусвоимо желязо и могат да се превърнат в платформа за разработване на алтернативна стратегия за увеличаване на минералния прием в хранителния режим и на хората.
