Мислите си, че „тебеширът на съдбата“ съществува само по филмите и в приказките. Но всъщност на реалността може да бъде дадено не по-малко ясно и точно определение.
В ръцете на жената много често се оказва този тебешир на съдбата, който зачерква или подчертава съдбата на нейното все още неродено дете.
„Тебеширът на съдбата“ 1
23-годишна млада жена със сложна диагноза, при която бременността е цяло чудо. Сватба. Меден месец. Клиника за полов херпес. Положителен тест за бременност. Първият консултирал я акушер-гинеколог препоръчва прекъсване на бременността по медицински показания.
„Тебеширът на съдбата“ 2
Успешна 30-годишна бизнес-дама с 3-годишна анамнеза за безплодие. 1-2 пъти годишно обостряне на генитален херпес. Положителен тест за бременност и ярка клиника за полов херпес. Акушер-гинекологът е категоричен – бременността трябва да се прекъсне.
Когато поверявате „тебеширът на съдбата“ в ръцете на лекар, помислете. Съберете информация, изслушайте мнението на още няколко специалиста. И едва след това зачерквайте. Начертаното вече не може да се промени.
В едно чуждестранно клинично ръководство няма нито дума за прекъсване на бременността като начин за профилактика на възможни усложнения при бебето.
Херпес симплекс е една от най-разпространените инфекции, предаващи се по полов път. Патологичните възпалителни изменения на половите пътища могат да бъдат предизвикани както от 1-ви, така и от 2-ри вирусен тип.
Разпространеността на херпес инфекцията с възрастта и достига своя максимум при 40-годишните. 22% от бременните вече са инфектирани, а 2% от жените придобиват вируса именно в периода на износване на бебето.
При първичен контакт вирусът прониква в нервното окончание и впоследствие в ганглия на задното коренче на гръбначния мозък, където съществува до края на живота на човека.
Инкубационният период от момента на заразяването до момента на появата на симптомите е от 2 до 20 дни. Специфични защитни антитела се появяват в първите 12 седмици след заразяването и се съхраняват в кръвта за неопределено време.
Основната задача на лекаря при поява на клинични признаци на генитален херпес при негова пациентка по време на бременност е профилактика предаването на вируса на плода, за да се предотврати неговото инфектиране.
Различават се 3 различни синдрома на генитален херпес, които и определят възможните рискове за плода:
• Първичен херпес
Симптомите на заболяването се появяват при човек, който няма антитела към ХСВ. При възникване в първия и втория триместър рискът от усложнения – спонтанни аборти, пороци на развитието, задържане на развитието на плода, са минимални. Основната опасност за инфектиране на детето е по време на раждането.
• Първичен епизод на непървичен херпес
Заразяването с херпес вирус на човек, който има антитела към друг тип на вируса. Вътреутробно инфектиране не се случва. Основната опасност за детето е по време на раждането, но много по-ниска, отколкото при първичен херпес.
• Рецидивиращ херпес
Развитие на обостряне на по-рано съществуваща инфекция. Не е свързан с пороци в развитието на детето и спонтанни прекъсвания на бременността.
Рискът от предаване по време на раждане е значително по-нисък, отколкото при първичен епизод на непървичен херпес. Това се свързва със съществуващи защитни майчински антитела, а също и с по-ниска концентрация и по-краткия период на активно размножаване на вируса по време на обостряне.
И в двата случая, за които стана по-горе, на жената трябва да се назначи противовирусна терапия със съблюдаване на препоръчителните дозировки и продължителността на курса.
Бременността може и трябва да бъде запазена, като има предвид, че съдбата може и да не предостави втори шанс.
