Леката вирусна инфекция на дихателните пътища стимулира антивирусния имунитет. Резултатите от изследване, проведено от Медицинския факултет на Университета на Йейл, САЩ, са публикувани в списанието The Lancet Microbe.
Целта на изследването се състояла в това да се потвърди хипотезата, обясняваща защо пандемията от свинския грип H1N1 през есента на 2009 г. не засегна европейските страни.
Есенните настинки потенциална спирачка за COVID-19
Предполага се, че разпространението на грипния вирус е било спряно, благодарение на поредното есенно покачване на заболеваемостта от вирусни инфекции, провокатори на които са риновирусите.
Острите респираторни заболявания е прието да се наричат простуда.
Елен Фоксман и нейните колеги анализират клиничните данни за 3 зимни сезона – от ноември до март 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019, които касаят почти 14 пациенти, които се обръщат към университетската клиника със симптоми на инфекция на дихателните пътища.
Въпреки че през този период на годината едновременно циркулират и двата вируса, изследователите успяват да установят минимален брой случаи, при които човек е бил едновременно заразен и с риновирус, и с грипния вирус.
За да разберем как точно става взаимодействието на двата патогени, Фоксман и нейните колеги култивират в лаборатория от човешки стволови клетки тъкан от епител на белите дробове и на горните дихателни пътища – основна цел са респираторните вируси.
Единият вирус изключва другият при навлизането в клетката
Оказва се, че след като в клетките на епитела прониква риновирус, то грипният вирус не може да направи нищо.
Риновирусът в клетките отключва активен синтез на интерферон, което е част от ранен имунен отговор на нахлуване на патогени.
До срещата с грипа антивирусната защита на организма се оказва включена. Антигрипният защитен ефект на настинката се проявява на 3-тия ден след началото на риновирусната инфекция и продължава най-малко 5 дни.
Така хипотезата, че есенният подем на заболеваемостта от остри вирусни инфекции спасява Европа от свински грип, се оказва наистина вярна.
Учените засега не знаят дали есенната простуда ще има аналогичен ефект върху разпространението на коронавирусна инфекция. Днес Фоксман и нейните колеги провеждат изследване, което трябва да даде отговор на този въпрос.
