Защо в киното и литературата често се придава романтичен образ на престъпниците и как подобни неща влияят на психиката на хората?
Остап Бендер, Робин Худ – всички тези персонажи не се отличават със законосъобразно поведение, но това не пречи да четем книги за тях, да гледаме филми.
Някои дори стигат по-далеч, започват да подражават на лошите герои, да се възхищават на тяхната съмнителна справедливост. Защо се случва така?
Защо по телевизията, в литературата, киното често придават романтичен образ на престъпници, убийци, крадци?
За да нахранят гладните.
Има търсене на подобни неща, тогава защо продуцентите да не се възползват? Именно тази тема е популярна сред пострадалите от несправедливост, несамостоятелните хора, на които им е удобно да обвиняват за своите беди ближния.
Именно такива хора ли започват след това да смятат Бони и Клайд за всеотдайни хора и пример за подражание?
На образа на престъпниците придават романтика хората, които имат конфликт с вътрешната фигура на бащата – слаб баща, или изоставил семейството, несправедлив, който не е оправдал възложените му надежди и т.н.
Момчетата и момичетата, които така или иначе са били предадени от своя баща, търсят друга защита, справедливост, различни правила, по които могат да живеят по-добре, по-щастливо.
Те си фантазират, че сега ще дойде някакъв спасител и съгласно своите, по-правилни закони ще направи техния живот по-добър.
Обикновено това са хора, които в детството не са чувствали подкрепата на дома, били са изоставени от своите родители или са потискани от тях.
Могат ли филмите, книгите, които придават романтичен образ на криминалния свят, да вкарат човека в някаква престъпна групировка?
Разбира се, те не оказват някакво хипнотично въздействие. Но привличат вниманието на човека, за който е актуална темата на търсене на защита и справедливост.
Той буквално ще се храни с тази информация, в която хилуганите, крадците и убийците успяват ловко да избегнат ударите на закона.
За силните хора с устойчива нервна система, престъпникът си е престъпник, откъдето и да го погледнат, и не го романтизират.
И няма никакъв смисъл да се забраняват подобни филми, песни или пък са прави хората, които настояват за филтрирането на подобна информация?
Няма смисъл от каквито и да е забрани. Но на хората с недостатъчно развита вътрешна ценностна система им е нужна подкрепа и възпитание.
В този смисъл би било по-добре да изпращаме информация, че има ред, подкрепа от властта, на която може да се разчита, правилата са еднакви за всички.
Трябва да има реално работеща система, и не е задължително да се показват филми, в които главния герой е полицай.
Колко често, когато хората влизат в някаква престъпна групировка си дават сметка, къде отиват?
Всички разбират всичко прекрасно. Дори тийнейджърът, който тръгва по този път ясно осъзнава, че прави нещо неправилно.
Но същевременно на повечето хора им изглежда, че не на всички ги хващат, или че не е задължително да се убиват хора или да се краде, когато се влиза в престъпна групировка. Това е така и с наркотиците.
Този, който стане зависим, сякаш първоначално контролира ситуацията. Това е илюзия. Когато човек попада в престъпна групировка, той е едно болтче от голяма система. Но излизането от нея обаче е наистина невъзможно.
