С нарастването на популярността на позитивната психология стана някак необичайно да си негативен.
Прието е раздразнението да се скрива, да не показваме колко сме тъжни и да бягаме от тревожността. Съвременната майка може всичко, така поне се опитват да ни внушат по телевизията, списания и Интернет.
Приемането на целия спектър от емоции позволява в пълна степен да се почувства вкуса на живота, да опознае новото и да получим енергия за постигане на желаното.
Когато притежаваме този ценен навик, можем да го възпитаме у детето.
За природата на емоциите
Ярките емоции ни пречат рационално да мислим, способни са да ни изведат от равновесие, а в резултат на емоционален срив да се вземат много неправилни решения.
Самите емоции не могат да бъдат нито добри, нито лоши. Благодарение на тях можем да се чувстваме в една или в друга ситуация.
Това е на първо място силен индикатор на психиката, че във външната или във вътрешната среда нещо се е променило и това може да не бъде съвсем безопасно за нас.
Трябва да се спомене, че именно благодарение на това човек е могъл да оцелява в доста трудни за него условия. Съвременният живот до голяма степен е доста по-безопасен. Но в нашия свят трябва да умеем адекватно и бързо да реагираме на променящите се условия на средата.
Всички емоции изпълняват 2 много важни функции – благодарение на тях можем да оценим ситуацията и да получим мотивация. Те ни дават сили за всякакви подвизи.
Мотивацията може да е от – „Не изпитвам негативни емоции и правя за това всичко възможно”. И може да стигне до „стимулира ме възможността отново да изпитвам любов, радост, прилив на нежност”.
Психиката е тясно свързана с ендокринната система. И ако хормоналният фон е нарушен, то и емоционалната реакция може да бъде неадекватна.
В тази ситуация не можем да контролираме емоциите. Здравите хора могат да се справят с тази задача. Въпреки разнообразието от чувства, съществуват само 5 базови емоции – гняв, тъга, радост, мъка и любов. Всеки има своя диапазон.
Дирижират ги хормоните невромедиатори. От тях зависи какво ще чувстваме в този конкретен момент и какъв ще бъде градусът на емоциите.
Разбира се, от цялата гама чувства ни харесва да изпитваме радост и любов. Гняв, печал, страх – всички тези емоции изглеждат напълно ненужни.
Всички от тях имат свои функции и дори негативните чувства можем да използваме в собствена полза.
Гняв – емоция по отношение на настоящето
Малко са тези, които знаят, че гневът ни дава истинска мощна енергия. Функцията на тази енергия е преодоляване на препятствие. Природата е предвидила гневът да се появява тогава, когато в нашия свят нещо не е наред.
Това е някакъв сигнал SOS, който ни предупреждава за появата на някакво ново препятствие, нарушаване на нашите граници.
Гневът винаги идва заедно с енергията за промяна на ситуацията. И задачата ни е да я насочим в правилна посока.
Случва се гневът да се появи от никъде, без видими препятствия. Едно от обясненията за това е фрустрация. Недоволни сме от нещо в живота си, често глобално, но старателно не го забелязваме.
Чувството за гняв се появява, то нараства и рано или късно започва да изниква от незначителни събития. Мъжът не си е подредил обувките, децата са си разхвърляли играчките, приятелка ви намеква, че не възпитавате както трябва детето.
Какво да правим с гнева
Да намерим препятствие. Помислете за какво се ядосвате? Обикновено първото, което идва на ум на друг човек. Конструктивизъм при този подход към гнева няма как да се постигне.
Ядосваме се от поведението на другите, от произнесените от него думи – за всичко това, което се случва в полето на общуването ни.
Да определим – илюзорни или не са те. Най-честите реални препятствия – опит за управление на действията и на думите ни, нахлуване в личното пространство.
