Критикуват ни заради недостатъците, и се стремим да се избавим от тях, защото искаме да получим още повече внимание, любов и уважение.
Но се оказва, че с изкореняване на недостатъците човек губи и индивидуалността си. И ето вече чуваме от тези, които преди са ни критикували, че преди сме били по-интересни – харизматични, привлекателни.
Тогава в нас се надига справедлив гняв: „Нима ти самия не ми казваше да се избавя от недостатъците?“ Защо се случва така?
Отговорът е, че недостатъците всъщност са скритото ни предимство. Надаряват ни с привлекателно несъвършенство и променят живота ни в по-добра посока.
Недостатъците всъщност са предимство
1. Егоизъм и умението да желаеш
Да живееш за себе си, означава да бъдеш пример как да не губиш живота си напразно. Егоистите не изпитват дефицит на внимание, въпреки обвиненията, че с тях се общува трудно, а създаването на връзка е мисия почти невъзможна.
Егоистичният човек привлича с това, че знае какво иска. Не се съмнява в желанията си и се стреми да ги реализира.
Много хора изпитват чувство за вина заради своите желания. От детството те са научени да потискат своите стремежи: „това сега не е най-важното“, „има по-важни неща“, „трябва да се направи това“…
В резултат, по-лесно постигат нещо за другите, отколкото за себе си. А също така с удоволствие общуват с егоисти, отучени са да желаят, а егоистът умее да прави точно това.
Представете си мъжа, който знае много добре какво иска. Когато хареса някоя жена, той без да отлага, ще ѝ каже, че желае да бъде с нея, без заобикалки, а няма да го направи едва след 5-тата среща. Жените обикновено харесват повече този маниер на поведение, отколкото опитите на мъжа да направи приятно впечатление.
Но има и по-различна гледна точка - някои жени се плашат от подобно поведение на силния пол, и подобно поведение още на първа среща се възприема като агресивно. А самият мъж не може да опознае толкова добре характера на своята потенциална половинка само с една среща.
2. Високомерие или способност за висока оценка на себе си
Да бъдеш високомерен – означава да мериш високо себе си. Високомерието е характерно за хората, заемащи високо положение.
Така очертават границите си и избират кръг на общуване. Затова когато срещнем някого, който се държи високомерно, това означава, че най-вероятно има основания за подобно поведение.
Високомерието се подкрепя от вътрешно състояние. Ако се цените и сте убедени в собствената си уникалност, това е знак за околните да мислят по същия начин.
3. Равнодушие към чуждото мнение или увереност в себе си
Увереността в себе си, това не е следствие, а първопричина – това, че за вас мнението на другите не е толкова важно. Болшинството изпускат шансове за победа и успех по проста причина, че не са равнодушни за това, което се говори за тях.
4. Амбициозност или умение да признаваш, че заслужаваш най-доброто
Трудно е да си представим ръководител без амбиции. Желанието за заемане на лидерска позиция е признак на амбициозност. Хората се делят на такива, които крият амбиции, и такива, които ги демонстрират.
Околните не могат да отгатват желанията ни. Например, мечтаете за повишение, добре си вършите работата, но се стараете да показвате незаинтересованост, когато началникът започва разговор с вас за желаната по-висока длъжност.
Страхувате се да изглеждате нескромни и да се окажете в глупаво положение. В такъв случай е много вероятно позицията да остане за някого другиго.
5. Самолюбие или умение да обичаш себе си такъв, какъвто си
Представете си момиче, което се харесва, любува се на себе си, грижи се за тялото. И представете си друго, което е обективно по-привлекателно, но постоянно си търси недостатъци, кое от двете ще направи по-добро впечатление на мъжете.
