Знаете ли, че до 2025 г. човечеството трябва да намали потреблението на сол с 30%? Правите ли нещо вие лично за това? Тези цели са поставени от СЗО, но за тях малко от нас или по-скоро почти никой не е чувал.
Тази програма от СЗО се провежда вече 10 години – от 2013 г. Подкрепена е от 194 държави, включително и от България, които са членове на СЗО.
Натрий или по-скоро трапезна сол
Наскоро беше публикуван Глобален доклад на СЗО за намаляване потреблението на натрий. Думата натрий не трябва да въвежда никого в заблуждение, на първо място се касае за обикновена трапезна сол. Нейният химически състав е натриев хлорид, а основна неблагоприятна роля играе именно натрият.
Няколко са още източниците на натрий в храненето – овкусителят натриев глутамат, а също и соевият и други подобни сосове.
С тях също не е добре да се злоупотребява, но основен източник на натрий е солта. Нормата на прием, препоръчана от СЗО, е не повече от 5 грама дневно, това е приблизително една чаена лъжичка.
В такова количество се съдържа приблизително 2000 мг натрий, и това е пределната дневна доза.
Такова количество сол и натрий, а понякога и повече, получаваме и без досоляваме, а само с готови храни, тъй като в тях вече има сол и натрий.
Фактите, изнесени от доклада, се оценяват като обезпокоителни. От 2013 г. прогресът е много бавен, и само няколко страни са успели да ограничат потреблението на сол сред населението, но нито една от тях не постига заложените цели.
Затова и експертите на СЗО разглеждат възможност за удължаване на програмата до 2030 г., за да се постигне 30% понижение на потреблението на натрий.
Ако това се осъществи, ще бъдат спасени 7 милиона души до 2030 г.
Войната със солта трябва да се води на четири фронта
За това в програмата на СЗО са представени 4 групи мерки, насочени към хранителната индустрия, потребители и медии. Към тях се отнасят:
Промяна в състава на произвежданите хранителни продукти с цел намаляване съдържанието на сол в тях, а също и поставяне на целеви норми на съдържание на сол – натрий, в хранителните продукти и готовите ястия.
Въвеждане на ограничения в правителствените покупки на продукти с високо съдържание на сол за държавни учреждения, и по-точно болници, училища, предприятия и домове за стари хора.
У нас за тази цел се обявяват обществени поръчки или конкурси, които се печелят от фирми за кетъринг, които доставят необходимата готова храна или я приготвят на място, включително и за армията.
Въвеждане на лицевата страна на опаковката на храните на маркировка, позволяваща на потребителите да избират храни с понижено съдържание на натрий.
Разяснителни кампании и провеждане на кампании в средствата за масова информация, насочени към промяна на хранителните навици в посока по-малко потребление на сол.
Солена география
Авторите на доклада констатират, че пълният комплекс от тези мерки днес е реализиран само в девет страни – Бразилия, Чили, Мексико, Малайзия, Литва, Суадитска Арабия, Испания и Уругвай.
България е някъде по средата на класацията, частично са взети мерки за ограничения на приема на сол, например, в училищата, когато се обявява конкурс за фирма за кетъринг на училищния стол, се изисква храните, които се предлагат да са здравословни. Все пак обаче сме доста далеч от първенците.
Солта предизвиква не само хипертония
Ако говорим за осведоменост на населението, то разбира се повечето хора са чували, че солта е вредна и трябва да се ограничава. Само до толкова обаче, все пак хората с хронични заболявания опитват да се съобразяват с това колко сол приемат.
В доклада на СЗО са приведени основните заболявания, свързани със солта, по-скоро с прекомерния прием, значително над препоръчителните норми. Това не е само хипертония и съпътстващите я атеросклероза, болест на сърцето и инсулти, но и рак на стомаха, затлъстяване и остеопороза и болест на Мениер.
