Едва ли може да срещнем човек, който не е слушал за кризите на възрастта. Най-малкото за кризата на пубертета или на средната възраст знаят всички.

Какво е това всъщност и доколко кризите са полезни или вредни

Животът е така устроен, че развитието е възможно само чрез кризи. Например, храним детето с лъжичка в устата. Това отнема да кажем 20 минути. След това решаваме, че е време да го научим да яде само.

Настъпва момент, когато му даваме лъжичка и му казваме да яде. И се започва – храна в очите, по стената или във вас. Кухнята става цялата в петна, детето е цялото в храна и вие също. Яденето на детето отнема час.

След това са необходими 2 часа, за да се изчистите кухнята, детето и себе си. Минава съвсем малко време, и ето, че детето яде само. А през това време правим нещо друго. Същото е и с кризите на развитие.

Какви биват кризите

В различните психологически школи се разграничават няколко кризи. Във всеки от тях у човек се появява не само новата дейност, но се залагат едни или други характеристики на личността.

Например, в кризата на 1-вата година детето се учи да ходи и да говори. За него стават все повече и по-достъпни места за изследване.

Вече не е толкова привързано към своята майка, може само да стига до тези предмети, които по-рано или не е виждало, или са били недостъпни за него.

При успешно преминаване на кризата детето става по-автономно, у него се формира стремеж да контролира себе си.

А при неуспешно – именно тук се залагат съмнения в себе си и своите възможности, срамува се от себе си и това, което прави, склонност към тревожност. Във всяка от тези кризи се актуализира въпросът – Кой съм аз?

Само когато разбере какъв е отговорът на въпроса, може да оцени и да научи какво иска. Ако не разбере какво, то и не знае какво иска.

Разбирайки кой е, човек вътрешно вече знае какво иска, тоест се появява курсът на движение. Например, в кризата на първата година детето формира вътрешният отговор: Кой съм аз без мама?

През пубертета детето отговаря на въпроса: Какво ще стане, когато порасне? Избирайки професия и висше учебно заведение.

В кризата какъв е смисълът на живота – на 30 години, се актуализира въпроса а не е ли глупост всичко това.

Човекът поставя под съмнение своите ценности, преосмисля своите правила на живот, търси нов смисъл.

През този период много добре започва да се работи с ограничаващите убеждения – подсъзнателни представи, които пречат на човек да разкрие своя потенциал напълно, ограничава мисленето и поведението със строги правила, порядки и светоглед, например: от съдбата не можеш да избягаш, няма какво и да се опитваш, и да се сменят с подкрепящи – придават увереност, сили и енергия, за да се постигне набелязаното, освобождават човек от рамките. Например, всичко, което се прави, води към по-добро.

Кризата на 40-те години – така наречена криза на средната възраст опитва да отговори на въпроса – Какъв станах, когато пораснах?

Колкото по-продуктивно е преминала кризата на 40-тата година, толкова по-слабо изразена ще бъде кризата на 40-тата година.

Именно през този период 30-45 години хората усвояват нови професии, замислят се за глобални промени в живота си.

И през този период е най-лесно да промениш из основи живота си. Да излезеш от житейския сценарий, който се залага на възраст 3-5 години, е най-лесно през тези три периода:

  • Пубертет;
  • Кризата на 30-тата година;
  • Кризата на 40-тата година.

Затова ако не ви устройва нещо в живота ви – помислете, резултат от какви убеждения е станал живота ви? А впоследствие тези убеждения променете на помагащи, уповавайки се на които ще можете да се доближите до живота на своите мечти.

Благодарение идва развитието. В тях се формира нова представа за себе си и своите възможности, променя се отношението към света.

Разбирайки съдържанието на всяка криза и поддържайки тези зони на растеж, които засяга, помагате на подрастващия и на самите себе си да преминете през него максимално продуктивно.