И на 90 години човек може да започне да изучава чужд език, танци и дори програмиране. Новите изследвания показват, че за мозъка няма нищо невъзможно нито на 20, нито на 80 години.
Все пак обаче те се възстановяват
„Нервните клетки не се възстановяват”. Тази несъкрушима догма във вид на крилата фраза се е предавала поколения наред.
През 60-те години на миналия век обаче изследователите допускат, че нервни клетки е възможно да се образуват отново.
Учените дълго време са си задавали въпроса – как се запазва интелектът, ако нервните клетки загиват безвъзвратно? Обяснение на този феномен е открито в невронната пластичност.
Това е явление, когато все още всички живи неврони поемат върху себе си функциите на загиналите нервни клетки.
Ако един неврон загине, то другите е възможно да увеличат размерите си и да формират нови връзки, осигуряващи същият спектър функции, както и преди загиването на неврона. Възможностите на невронната пластичност са добре видими при болестта на Паркинсон.
Симптомите на невродегенеративното заболяване започват да се проявяват, когато загинат над 85% от невроните, разположени в екстрапирамидалната моторна система.
Но невропластичността не е единствен механизъм, който позволява съхранение на интелекта до дълбока старост. Има и друг – неврогенеза. Това е образуване на нови клетки в нервната система в главния и в гръбначния мозък.
Неврогенеза – от раждане до смъртта
Група испански учени от Мадридския автономен университет установи, че нервните клетки в човешкия мозък могат да се образуват и на 90-годишна възраст.
Резултатите от изследването изследователската група публикува в авторитетното списание Natural Medicine.
Под ръководството на молекулярния биолог Мария Лоренс-Мартин учените вече няколко години са ангажирани с изучаването на процесите на неврогенеза в хипокампа.
Хипокампът е част от лимбичната система на главния мозък, отговорна за регулацията на вътрешните органи, обонянието, а също и емоциите, паметта, съня и бодърстването.
Процесите на неврогенеза действат основно в хипокампа. Естествено най-активно новите клетки се образуват в период на вътреутробно развитие.
Този път учените изучават нервните тъкани от мозъка на починали донори-доброволци.
Това са 13 души на възраст от 43 до 87 години. Учените подбрали неврони и започнали да ги култивират в лабораторни условия. С изненада изследователите установили, че младите неврони започнали да се образуват, дори в пробите, получени от самите стари донори.
В тъканите на 40-годишните изследователите успели да изброят около 40-хиляди нови образуващи се неврони на един кубичен милиметър. А при 70-годишните този показател се понижава до 30 хиляди, което принципно позволява поддържане на нормална умствена дейност и придобиване на нови знания.
Още едно важно откритие на това изследване – учените успели да идентифицират вероятен маркер на неврогенеза. Невронните клетки-предшественици активно образували специфичен белтък.
Този белтък не се синтезирал в други области, които не са свързани с неврогенезата. Най-вероятно този специфичен протеин е пряко свързан с процеса на образуване на нови неврони.
Нервни клетки и болест на Алцхаймер
Изследванията на испански учени разкриват и проблемите с болестта на Алцхаймер. Във втората част на проучванията група учени изследвали 52 проби от мозъчни тъкани, получени от хора, страдащи от невродегенеративното заболяване.
Те са на възраст от 52 до 97 години, а болест на Алцхаймер протичала при тях в 6 различни стадии.
Новите нервни клетки се образуват и в такива проби също, но това се случва много по-бавно, отколкото при хората, които не са страдали от болестта на Алцхаймер.
Резултатите от изследванията ясно показват, че скоростта на неврогенезата се понижава с прогресирането на болестта.
Учените предполагат, че ако в бъдеще се появи технология, с която да се установи забавянето на неврогенезата, то този случай болестта на Алцхаймер може да се открие в най-различни стадии. И дори тогава когато още няма натрупване на бета-амилоид в мозъка.
При болестта на Алцхаймер радикално се увеличава скоростта, с която болния губи нервни клетки в главния мозък. Освен това изследването показва, че болестта значително забавя и появата на нови неврони.
