Образът на малкия незабележим човек е известен само от класическата литература.

Навярно сте срещали такива хора и в живота.

На пръв поглед те нямат проблеми, нищо не искат и сякаш от нищо не се нуждаят.

Но така ли е това?

Човек се превръща в невидимка не веднага.

Това е продължителен процес, който започва още в детството.

И родителите, макар и неосъзнато, но понякога много активно, карат детето да стане незабележимо.

Такива хора обикновено се изпълнителни и съвсем не взискателни. Но зад външната тактичност се крият дълбоки вътрешни проблеми.

Чужд за празника на живота

Когато се появяваме на бял свят, всеки от нас има собствен живот и свое място в него.

Но с времето много се лишават от това право.

Това се случва по различни начини и ето причините за това…

1. Свързване на детето с някой от роднините

Например, родителите кръщават бебето на някой от близките, но така не осъзнават, че подтикват детето да повтори съдбата на този човек.

Или пък възрастните се опитват да видят в детето някой от роднините.

„Колко приличаш на баща си!“ – радват се родителите, като изпращат несъзнателно послание на бебето: „Бъди като баща си!“

За да угоди на мама и на татко, детето е принудено да крие своята индивидуалност и да бъде такъв, какъвто трябва.

2. Родителско неприемане на детето

Понякога родителите несъзнателно се опитват да направят от бебето удобно дете.

Да живееш с тихо и непретенциозно дете е доста по-комфортно, отколкото с активно и подвижно.

Затова и опитите на детето да се прояви често биват потискани.

3. Лишаване от своето място в семейството

Всеки член на семейството има свое ъгълче.

Но понякога, поради различни обстоятелства, за детето няма предвидено собствено място.

Това може да се прояви по различен начин.

Например, родителите не купуват за детето отделно легло, а го слагат при себе си в спалнята.

В този случай има свое място, но стои изолирано от семейството.

4. Наказание

Детето не познава правилата, по които трябва да живее, предстои му много да учи.

И една от основните задачи на родителите, е да помогнат на детето да се адаптира към този свят.

Но понякога мама и татко забравят, че за да се научат на нещо, е необходимо време.

И тогава, вместо детето да се учи на нещата, които не му се получават, родителите го наказват за това, което е направил неправилно.

Невинаги става въпрос за физически наказания.

Например, родителите често се обиждат на детето, несъзнателно му внушават, че е лошо.

А това води до това, че детето не се чувства в безопасност.

Губи увереност в себе си – и тогава единственият възможен изход от ситуацията е да възприеме образът на невидимката.

5. Неправилно възпитание

Много хора възприемат незабележимия човек като образец за скромност.

А скромността в нашето общество се смята за добродетел.

Появило се в семейство, където се зачитат тези представи, детето започва да се учи как да стане невидимо.

Какво пък лошо има в скромността?

Нищо – само че скромността и невидимостта са различни неща.

Невидимостта лишава човек от възможност да се погрижи за себе си, всеки понякога има нужда от помощ и подкрепа от другите хора.

Ако човек е способен да се прояви, може да помоли за нещо близките.