Международен екип от изследователи определи ключови невронни връзки в мозъка, които отговарят за мислите за самоубийство. Изследването е с ръководител от Университета Кеймбридж.
Невронни мрежи карат младежите да се самоубиват толкова често
Около 800 000 души всяка година умират при успешен опит за самоубийство. На всеки 40 секунди някой някъде по света решава да сложи край на живота си.
Самоубийството е втората по значимост причина за смърт в света сред 15-29-годишните. По брой жертви надминава, дори рак, ХИВ/СПИН, инсулт, пневмония, грип и хронични заболявания на белите дробове.
Всеки трети тийнейджър мисли да сложи край на живота си, и всеки трети от тази 1/3 се опитва да реализира своите намерения.
Екип от изследователи от Йелския университет прави анализ на научната литература за период от 20 години, която към изследванията за мислите за самоубийство, както и свързаното с тях поведение.
Разглеждат се над 130 изследвания в опит да се открие връзка
Общо били разгледани 131 изследвания, като в тях се следи за описани изменения в структурата и функциите на мозъка, които е възможно да увеличат риска от самоубийство.
При съпоставяне на резултатите с визуализация на мозъка, изследователите определят 2 мрежи в този орган и връзката между тях, които играят важна роля или поне така изглежда.
Първата от тези мрежи обхваща зони на префронталната кора, и техните връзки с други области на мозъка, участващи при емоции.
Измененията в тази мрежа могат да доведат до чести негативни мисли и проблеми с регулирането на емоциите, което стимулира възникването на мисли за самоубийство.
Втората мрежа други две зони на префронталната кора. Тези части на мозъка отговарят за вземането на решения, създаване на алтернативни решения на проблемите и контрол на поведението.
Ако тези две мрежи бъдат изменени от гледна точка на тяхната структура, функции или биохимия,това може да доведе до ситуации, при които човек постоянно негативно ще мисли за бъдещето.
Няма да може да контролира своите мисли, което може да прерасне в опит за самоубийство.
Авторите на научния труд смятат, че са необходими допълнителни изследвания и вникване в същността на проблема, за да може да се разбере дали може да се разработи някакво лечение.
