Изследванията показват, че статусът влияе на общото състояние и способността ни да се справяме със стреса.
Могат ли хората с високо положение в обществото да се похвалят с крепко здраве? Отговорът на този въпрос на пръв поглед може да се окаже съмнителен – топ-мениджърите на компаниите, заедно с властта понасят и върху себе си много по-голяма отговорност и явно поради това изпитват по-силен стрес в сравнение с техните подчинени.
Но професор Модупе Акинола от Колумбийското бизнес училище и професор Венди Берри Мендес от Калифорнийския университет са убедени, че високият социален статус положително влияе на краткосрочните, физиологични и поведенчески показатели. Това си твърдение те доказали в рамките на 2 свои експеримента.
В йерархичната офис среда, кой се справя по-добре стреса, този който на по-ниско ниво на корпоративната стълбица или този, който е на върха?
Служителите на ниско ниво се изправят пред множество фактори, произхождащи от техния статус, които предизвикват стрес като липса на контрол, страх от съкращения и обезсърчителната перспектива да се докажат и да спечелят доверията на висшестоящите.
Но и на мениджърите и изпълнителните директори също често попадат в доста напрегнати ситуации поради ограниченото време, взискателни търговски партньори и от нуждата от това другите да са зависими от тях.
Макар че има доста изследвания върху животни, които показват, че високият социален статус осигурява до голяма степен защита срещу стреса, то има само няколко проучвания, при които са взели участие хора и които разкриват причинно-следствената връзка между статуса и здравословното състояние.
Професор Modupe Akinola и професор Wendy Berry Mendes, проучвали в предишни свои изследвания психологическите и поведенческите ефекти от това човек да има висок социален статус.
„Повечето организации имат някаква йерархия“ – посочва професор Akinola. „Но не се знае много за въздействие на тези йерархични структури върху производителността и здравословното състояние.“
Изследователите съсредоточили първата част на изследването върху полицейски офицери мъже. Първо, офицерите трябвало да определят своя социален статус, сравнявайки го с този на колегите, както и с на други граждани на САЩ.
След това висшите полицейски служители били изложени на стрес. Всеки от тях участвал в ролева игра – упражнение, в която той трябвало да спечели благоразположението на недоволен гражданин, изигран от актьор, който твърди, че полицейски служител на по-ниско ниво, е злоупотребил с него вербално и физически.
Офицерите са уведомени, че този тип ролева игра-упражнение се използва в много полицейски управления при вземането на решение кои служители трябва да получат повишение.
Akinola и нейният колега измерват физиологичните реакции на всеки от офицерите към стресиращата ролева игра, като били отчетени – сърдечната честота, ефективността на кръвообращението и нивата на техния тестостерон.
Тези данни позволяват да се определи дали офицерите проявяват прогресивна или адаптивна реакция към стреса по време на ролевата игра.
Получените резултати показват значима връзка между възприемането на собствения социалния статус от самите офицери и дали те ще реагират прогресивно на излагането на стрес.
„Колкото по-висока е личната им самооценка, то толкова по-вероятно е те да реагират адаптивно на излагането на стрес“ – отбелязва Akinola. „Офицерите с висок статус много по-лесно понасят напрежението“ – допълва тя.
На втория етап изследването учените преминали към по-задълбочено изследване на взаимовръзката между социалния статус и адаптацията към стреса.
