Ежегодно по цял свят се даряват около 55 млн. литра донорска кръв. Въпреки това кръвта от донори все не стига. През юли миналата Американският червен кръст обяви извънредна ситуация, свързана с недостиг на кръв.

Дарителите на кръв не са били достатъчно, за да помогнат на всички нуждаещи се. У нас също недостигат дарители на кръв, още повече на редките кръвни групи. 

Как донорската кръв може да се превърне в универсална

Недостигът не е свързан с абсолютното количество дарена кръв, а с липсата на определени нейни групи. Затова много учени се опитват да преобразуват кръвта в универсален тип, който е подходящ за всеки.

Изследователи от университета на Британска Колумбия стигат до разрешаване на проблема по-бързо от всички. Те откриват ензими за превръщане на еритроцити тип А в универсални донорски клетки тип 0.

Тип 0 са съвместими с всички, които имат резус положителна кръв, затова се смята за универсален тип кръв, тъй като може свободно да се приема от всеки човек с А+, В+, АВ+ или 0+, а това са ¾ от населението на света.

Антигените, които предизвикват имунен отговор

Проблемът е в антигените, структурите, които предизвикват имунен отговор. Кръвната група А има на повърхността еритроцити антигени А с антитела против В, а кръвната група В, обратно, има антигени В с антитела против А.

Ако се влее на човек с кръвна група А кръв тип В, ще се активират анти-В антитела, което може да предизвика опасен за живота имунен отговор.

Кръвна група 0 не съдържа антигени А или В, за сметка на това има неутрален антиген Н. Специалисти от Университета на Британска Колумбия откриха ефективен начин за премахване на антигена А чрез преобразуването му в Н-антиген.

Тази модифицирана кръвна група може да бъде влята на пациенти със същия резус фактор без риск от имунно отхвърляне.

При отчитане на факта, че А е вторият най-разпространен тип кръв след 0, това преобразуване може да изиграе много важна роля в увеличаване на запасите от донорска кръв.

Интересно е, че за да изпълнят това преобразуване, учените са използвали ензимни пътища, открити в бактерии от нашето дебело черво. Засега обаче експериментите са проведени само в лабораторни условия.