Болестта на целувката или инфекциозната мононуклеоза е вирусно заболяване, срещащо се предимно при тийнейджъри. Често, заболяването се бърка с гнойна ангина и лечението не отговаря на точната диагноза.
Затова трябва да бъдете запознати със симптоматиката, за да знаете кога да се обърнете към специалист.
От къде произлиза званието болест на целувката
Инфекциозната мононуклеоза е остро инфекциозно заболяване, което е причинено от вируса на Ебщайн-Бар. Вирусът се отделя предимно в слюнката и контактът се осъществява, съответно, чрез контакт със слюнка на заразен – целуване, кихане, кашляне, споделяне на обща посуда.
Какъв е механизмът на инвазия на вируса
Ебщайн-Бар вирусът попада, първоначално, в лигавицата на орофаринкса, където се размножава и заразява B-лимфоцитите. Те започват да разпространяват вируса към черният дроб, слезката и периферните лимфни възли.
Бързият и ефикасен имунен отговор, осъществен от Т-лимфоцитите овладява първичната инфекция и успява да поддържа доживотна супресия на EBV-вируса.
Какви са симптомите
Много често, заболяването протича безсимптомно и при деца може да остане незабелязано. При млади хора, то започва с обща отпадналост, висока температура, болки в гърлото.
Други, често срещани прояви на болестта са:
- Ангина – Възпаление и увеличаване на сливиците;
- Увеличени лимфни възли – Обикновено се засягат шийните, подчелюстните и ингвинални лимфни възли;
- Кашлица;
- Тежест и дискомфорт в лявото и дясното подребрие – Дължи се на уголемяване на черния дроб и слезката;
- Гадене и повръщане.
Как се поставя диагнозата
След възникване на симптомите е добре да се консултирате с лекар, който да прецени тежестта на състоянието. Необходимо е да се направят лабораторни изследвания, чрез които да се постави сигурна диагноза.
При инфекциозната мононуклеоза ще възникнат следните отклонения в лабораторните изследвания:
- Умерено увеличение на левкоцитите (левкоцитоза);
- Повишено количество на лимфоцитите (лимфоцитоза) и наличие на атипични и/или моноцитоидни форми;
- Умерено намаление в нивата на тромбоцитите (тромбоцитопения);
- Увеличени стойности на чернодробните ензими ASAT и ALAT;
- PCR за откриване на вирусната ДНК – Използват се, основно, при имунокомпроментирани пациенти, с цел ранното откриване на вирусната инфекция;
- Серологично изследване – Изследват се VCA (вирус капсидни антитела) и EBNA антитела. По този начин се разбира дали се касае за активна инфекция или стара инфекция.
Могат ли да възникнат усложнения
При пациенти, които не са имунокомпрометирани, усложнения възникват рядко. Макар и рядко, се срещат следните усложнения:
- Пневмонии;
- Бронхити;
- Тромбоцитопения – Редуциран брой тромбоцити;
- Миокардит;
- Енцефалит;
- Менингит;
- Руптура на слезката – Може да възникне при травма от тежко физическо натоварване;
- Злокачествени промени в тъканите при пациенти е вродени или придобити имунни дефицити.
