Според ново изследване, консумацията на твърде много сладки храни не само е причина за покачване на телесното тегло, но също така и за депресия, тревожност и хроничен стрес.

Учените са установили, че психическото състояние на човек е изначално влошено, ако е привикнал да приема големи количества фруктоза още от юношеска възраст.

Също така са открили, че мозъкът на тези хора реагира по по-различен начин.

Фруктозата е позната на повечето от нас като плодова захар и се съдържа естествено в плодовете и зеленчуците, но също така се добавя и към преработените храни и напитки, най-общо казано във всички сладки храни, които се преработват при тяхното производство.

Но важно е да се отбележи, че масовото влагане на високофруктозен царевичен сироп е практика за САЩ. Но в България основно при производството на захарни изделия се използва бяла рафинирана захар.

А в плодовете и зеленчуците освен фруктоза съдържат и много ценни и важни за човешкия организъм витамини и минерали.

И в тази връзка резултатите от проведеното изследване до известна степен за подвеждащи за българския читател.

Освен това многократно е подчертавано от много здравни експерти, че не завишеният прием на фруктоза е проблематичен, а липсата на двигателна активност.

При редовно физическо натоварване, каквито и количества сладки храни човек да консумира нивата на кръвната му захар ще се нормализират.

Консумирането предимно на храни с високо съдържание на фруктоза от юношеска възраст, може да изостри симптомите на депресия и тревожност.

Учените достигнали до това заключение в резултат на проведен експеримент върху плъхове в юношеска възраст.

В преходни научни изследвания, макар и резултатите да са противоречиви и да са многократно оспорвани, е установено, че е възможно фруктозата да е свързана със сериозни заболявания, които са придобили епидемичен характер, като рак, сърдечно-съдови заболявания, хипертония, увреждане на бъбреците, диабет тип 2 и дори деменция.

Но в новото проучване учените са установили, че плодовата захар стимулира зони в мозъка, които влияят на това как органът реагира на стреса, а това въздейства и на цялостното поведение на човека.

А също така може да доведе и до влошаване на симптомите, свързани с депресия и тревожност.

Това негативно въздействие на хранителния режим, включващ предимно храни, съдържащи фруктоза, е особено отчетливо в тийнейджърска възраст, тъй като тогава се развива реакциите на човек към стреса.

Ако организмът на юношата реагира прекалено силно на стреса, то тогава той трудно би понасял прекалено голямо психическо напрежение.

Продължителното излагане на стрес може да стане причина за:

• покачване на кръвното налягане;
• повишава се риска от инфаркт и инсулт;
• отслабване на защитните сили на организма;
• безплодие;
• преждевременно стареене;

Въпреки че фруктозата също е проста захар, наличието на кето група в нейната молекула, прави глюкозата основен източник на енергия за тялото.

Излишната плодова захар се превръща в мазнини, които могат да се акумулират в клетките на чернодробната тъкан, предизвиквайки хроничното и нелечимо заболяване чернодробна стеатоза или омазнен черен дроб.

Фруктозата допълнително натоварва черния дроб, което от своя страна създава и редица други проблеми, например често се наблюдава повишаване на нивата на липидите в кръвта.

Продължителният прием на големи количества захар може да стане причина за възникване на инсулинова резистентност, при която рецепторите на клетките за инсулина се увреждат.

Глюкозата не може да проникне в клетките, а това стимулира допълнителен синтез на инсулин в панкреаса.