Оризът се отнася към групата на едногодишните и многогодишни тревисти растения от семейството на зърнените култури. От оризовите зърна се произвежда нишесте и различни зърнени храни, а от оризовите зародиши се добива масло.
Традиционното оризово вино е популярно в Китай. В Япония от ориза се прави спиртната напитка саке и специални сладкиши за чайните церемонии. От оризовата слама се произвежда оризова хартия, картон и плетени изделия.
Оризовите трици се използват в животновъдството като храна за животни.
За родина на ориза се Индия и целия полуостров Индокитай. Там и сега се срещат много диви видове – прародителите на култивирания ориз. Много по-късно, когато хората създали системи за напояване тревистото растение започнало да се отглежда първоначално в долините на големите реки.
Ориз - състав
Оризът е важен източник на няколко витамини от група В – тиамин /В1/, рибофлавин /В2/, ниацин /В3/ и В6, витамин Е, каротин, които способстват за укрепването на нервната система и благотворно влияят на косата, кожата и ноктите.
Зърнената култура съдържа в достатъчно количество от необходимите на човешкия организъм микроелементи – калий, фосфор, цинк, желязо, калций, йод и селен.
Оризът е ценен източник на сложни въглехидрати, поради това е с висока хранителна стойност, без да е калоричен, а напротив способства за намаляване на телесното тегло.
Зърнената култура съдържа 8 аминокиселини, които са необходими на човешкия организъм при създаването на нови клетки. В състава на оризовите зърна е установено наличие на 7-8% белтъчини.
Не е маловажен фактът, че в ориза за разлика от другите зърнени култури не съдържа глутен – растителен протеин, който е силен алерген и може да предизвиква алергични реакции.
Освен това той съдържа лецитин, за който е установено, че изпълнява функция на активатор на мозъчната дейност и олигозахарид, възстановяващ чревната перисталтика.
Оризовите зърна са източник на голямо разнообразие от ценни, витамини, минерали и микроелементи като калий, който способства за отстраняването на излишната вода от мастната тъкан на човешкото тяло. Освен това 50% от ориза представлява скорбяла, която лесно се усвоява и е отличен източник на енергия.
Оризовите зърна са идеално средство за прочистването на организма от токсини и шлаки, тъй като са нискокалорични и консумацията им стимулира функцията на храносмилателната система.
Най-добрият сорт за тази цел е кафявият, неочистен ориз. Разбира се, понякога за разнообразие може да се използва и бял непреработен /дългозърнест/ориз.
Важно е да не се слага сол в оризовите ястия, тъй като натрият /съдържащ се в солта/ се свързва с вода и я задържа в организма. Много е важно да се изпива по минимум 2 литра минерална вода и допълнително 3 чаши билков чай като например от коприва, брезови листа или от плодовете на хвойна.
Тези чайове също способстват за отстраняването на излишните течности от организма.
Към полезните вещества в ориза се отнасят и сложните въглехидрати /скорбяла/, поради това той засища при консумация, но не е тежък за стомаха.
Колкото по-преработени са оризовите зърна толкова по-малко витамини и минерални вещества има в тях.
Зародишът на новото растение и белоснежното оризово зърно, съдържащо скорбяла се крият под слой от кафеникава обвивка, в която се намират и голяма част от витамините, минералите и другите хранителни вещества.
Противопоказания
Честата консумация на ориз може да предизвика запек, който не е благоприятен за червата.
А също следва да се отбележи, че обвивката оризовото зърно съдържа и част от вредните вещества като например фитинова киселина, препятстваща усвояването на желязо и калций.
