Самата професионална дейност на медицинските работници предполага емоционална наситеност, психофизическо напрежение и високият процент на факторите, предизвикващи стрес. Стресовите ситуации, възникващи на работа – това е обикновено и често възникващо явление.
Проблематиката на стресоустойчивостта на човека в различните професии отдавна е привличала вниманието на психолозите. Съществуват редица професии, които човек започва да изпитва чувство за вътрешно емоционално изпепеляване, вследствие на необходимостта от постоянни контакти с други хора.
Медицинските работници постоянно се сблъскващи се със страданието на хората, са принудени да издигат своеобразна бариера за психологическа защита от пациентите, в противен случай на тях ги грози емоционално прегаряне.
При това носещият бремето на „комуникационния товар“ специалист е принуден постоянно да пребивава в потискаща го атмосфера на чужди отрицателни емоции. И в такъв случай лекарят или здравният работник, вместо да утешава и успокоява своите пациентите, той се превръща в източник на раздразнение и агресия.
Според клиничните психолози емоционалното прегаряне представлява е един вид придобит стереотип на емоционалното, най-често на професионалното поведение.
Изпепеляването, от една страна, позволява на човека, образно казано, да дозира и икономично да разходват енергийните ресурси на своето тяло, но същевременно може неблагоприятно да се отрази на изпълнението на професионалната му дейност.
В тази връзка било проведено изследване, чиято цел била да се проучат особеностите на развитието на синдрома на емоционалното прегаряне на медицинските сестри на хирургичното отделение на голяма болница в Германия.
Изследването било проведено в хирургичното отделение на лечебното заведение. В него взели участие 12 души, жени на възраст 25-65 години, чийто трудов стаж варирал от 5 до 45 години.
За решаването на поставените задачи на изследването била използвана методиката „Професионално прегаряне“, разработена от американския социален психолог Кристина Маслач от Калифорнийския университет, Бъркли.
Методиката включва в себе си емоционално изтощение, деперсонализация и редуциране на личните постижения. Предназначена е за измерване на степента на „прегаряне“ в професиите от типа „човек-човек“. Проучването може да се проведе както индивидуално, така и групово.
Въпросникът има 3 скали „емоционално изтощение“ – 9 твърдения, „деперсонализация“ - 5 твърдения и „редукция на личните постижения“ – 8 твърдения. В съответствие с основните скали се изчисляват точките по 3 субскали.
На участниците в изследването се предлагат 22 твърдения за чувствата и преживяванията по време на работа. Необходимо е да се определи честотата на проявление на едно или друго чувство.
Броя на точките се определя по всяка субскалите – емоционално изтощение, деперсонализация и редуциране на личните постижения. Интерпретацията на резултатите се провежда въз основа на сравнения.
Колкото по-голям е сборът на точки по всяка скала отделно, толкова по-силно са изразени при изследвания човек различните страни на „прегарянето“. За тежестта на прегарянето може да се съди по сбора от точки от всички скали.
На участниците в изследването била предложено по всяка от позициите на методиката да отговорят на въпросите колко често те изпитват чувствата, посочени във въпросника.
За тази цел на бланката за отговори е необходимо да се отбележи за всяко твърдение позицията, която съответства на техните мисли и преживявания. – „никога“, „много рядко“, „понякога“, „често“, „много често“, „всеки ден“.
Резултатите от изследването
Емоционалното прегаряне е динамичен процес и възниква поетапно, в пълно съответствие с механизма на развитие на стреса, когато са налице всичките 3 фази на стреса – нервно напрежение, резистенция – съпротивление, и изтощение.
