Остър бактериален синузит представлява възпаление на околоносните кухини - синуси. Заболяването е сериозно, затова е важно развитието на инфекцията да се хване в начален стадий.
Основно се използват антибиотици за лечение на синузит, а профилактиката се състои в правилно хранене и избягване на преохлаждания.
Остър бактериален синузит - как се лекува правилно
Как се развива остър синузит с бактериална природа
Структурата на човешкия череп включва околоносни кухини, наричани синуси или пазухи. Разграничават се горночелюстни, още и максиларни, синуси, челни, клиновидни и решетъчни.
С кухината на носа те са свързани с отвори, които са разположени в дълбоки и труднодостъпни места.
Синусът се смята за здрав, когато отворът, свързващо го с носната кухина, функционира нормално. През него преминава въздух и налягането се регулира.
При простуда лигавицата на носната кухина, включително и тази на синусите, се възпалява, за което сигнализира появилата се хрема.
В резултат отворът към носната кухина се запушва, въздухът не постъпва в синуса, от което налягането в него се понижава и започва да попада образувала се течност.
Всичко това води до активен растеж и размножаване на бактерии, те проникват в лигавицата, което незабавно предизвиква гнойна инфекция.
В този патологичен процес е възможно въвличане всички синуси, но възпалителнието е най-изразено там, където отворът функционира най-непълноценно. Така се разграничава вида инфекция – фронтит, синузит, етмоидит, сфеноидален синузит.
Диагностика, характерни признаци и лечение
Традиционно диагнозата на заболяването се поставя с рентгеново изследване, но на съвременния етап е достатъчно изясняване на клинична картина и преглед на носната кухина.
Един от характерните признаци на заболяването е силно главоболие, което се усилва при навеждане. Локализира се не само около носа или в челната област, но в слепоочията или обхваща половината лице и глава.
Понякога болката е толкова силна, че болният се страхува да направи излишно телодвижение. В този случай спасението е прием на обезболяващо средство.
Преди да се посети лекар не е добре да се злоупотребява с обезболяващи, тъй като е необходимо достатъчно добре да се опишат симптомите, които включват и болезнените усещания.
Острият синузит се проявява и с постоянно затруднено носово дишане, запушен нос, често само от едната страна, наличие на гъст гноен секрет и влошаване на обонянието.
До последно лечението на остър синузит се състоеше от специална процедура, при която се извършва промивка на носа и пункция. Последната представлява пробождане с игла на максиларния синус и промиване с антисептик. Част от лекарите са на мнение, че този метод не е оправдан. И ето защо.
Например, при пункция от максиларния синус се отделя гной, но самият източник на възпаление остава.
Основният принцип на въздействие на бактериалната флора – това е наличие на антибиотик в голяма и продължителна концентрация, каквато пункцията невинаги може да осигури.
Препъни камък за ефективността на метода за лечение с пункция е сложното разположение на отворите на синусите. Още повече те не са големи, а при възпаление са напълно затворени. Затова няма какво да се промива, тъй като достъп до натрупаната течност просто няма.
При използване на описания метод има риск от допълнителни проблеми, сред които е среден отит. Това е една от причините днес да се избягва тази процедура за лечение на синузит.
Носната кухина е непосредствено свързана с ухото и при силен натиск отвън течността може да проникне в ухото.
Антибиотици при остър бактериален синузит
Острият бактериален синузит може да се пребори само с антибиотици, когато протичането на заболяването е неусложнено.
Препоръчва се паралелно използване на препарати със съдосвиващо действие, за да се отвори отвърстието на синуса за по-бързо отстраняване на натрупаното съдържимо.
Назначават се и интраназални кортикостероиди, които спомагат за намаляване на отоците и секрецията на жлезите на лигавицата. Но без лекарско предписание хормонални препарати не трябва да се приемат.
Лечението не трябва да се отлага, тъй като това може да се последва от развитие на хронична инфекция на синусите, реактивен оток на клепачите, менингит и дори е възможно развитие на сепсис.
