ᐉ Остър полиомиелит - симптоми и лечение

Острият полиомиелит /епидемичен детски паралич, болест на Хайне-Медин/ е остро инфекциозно заболяване с локализация на патологичния процес на предните рога на гръбначния мозък.

Най-голяма е честота на заболеваемост сред децата на възраст до 5 години. Описани са и случаи на заболяване от полиомиелит и при хора в зряла възраст.

Заболяването е известно още от дълбока древност, 4-ти век преди новата ера, въпреки това неговия произход дълго време е останал неизвестен.

През 1840-та г. немският лекар-ортопед Якоб Хайне описал клиничната картина на полиомиелита, а шведският медик Медин през 1887 г. установил начинът на предаване на тази инфекция и положил началото на епидемиологичното изучаване на заболяването.

През 1908 г. учени успели експериментално да възпроизведат полиомиелит, инжектирайки в тялото на маймуна емулсия от гръбначния мозък на дете, починало от тази вирусна инфекция.

Отрицателните резултати от бактериологичните изследвания дали основание причинителят на това заболяване да се отнесе към филтриращите се вируси.

Повратният момент в изучаването на полиомиелита бил през 1949-51 г., когато вирусът, който го причинява, бил отгледан вътре в организма в тъканите на бъбреците и тестисите на маймуни, във фибробласти на човешки ембрион и на плацентата.

Това откритие дало възможност да се създаде ваксина срещу полиомиелит, създало предпоставки за лабораторна диагностика на това заболяване и за разработване на методи за активната му профилактика.

Какви са причините?

Към настоящия момент са проучени 3 имунологично различни типа вируси на острия полиомиелит:

• 1-ви тип – вируса на Брунгилд – от името на маймуната, от която е бил изолиран вируса.
• 2-ри тип Лансинг – от названието на града в САЩ, където е бил открит този вирус;
• 3-ти тип Леон – от името на починалото от полиомиелит дете, от което бил идентифициран вируса.

Вирусът на полиомиелита е един от най-малките вируси от групата на ентеровирусите със среден диаметър 17-27 микрона.

Инфекциозният организъм е много устойчив на външно въздействие и дълго време запазва патогенните си свойства – в млякото и млечните продукти до 3 месеца, във вода 114 дни, в изпражнения 180 дни.

Понася няколко месеца ниски температури, замразявания и изсушаване, но е чувствителен към действието на високата температура. Температура от 55 градуса по Целзий инактивира вируса след 6-8 минути, 75 градуса за 50 секунди.

Вирусът напълно се разрушава от хлорамин, белина, формалин, калиев перманганат, водороден пероксид и други дезинфекциращи средства.

Източник на инфекцията се явява болния човек или вирусоносителят, отделящ вируси от стомашно-чревно чревното си съдържимо или от секрети от носоглътката и дихателните пътища.

Предаването на инфекцията се осъществява по въздушно-капков и фекално-орален път. Есенно-лятната сезонност на полиомиелита косвено потвърждава значението на мухите в разпространението на заболяването.

До прилагането на масовата ваксинация заболяването било широко разпространено и се наблюдавало във всички страни по света, особено в САЩ, където на изучаването на това заболяване било отделено особено внимание.

Какви са симптомите?

Различават се 4 форми на полиомиелит – безсимптомна, абортивна, непаралитична и паралитична.

Безсимптомната форма на заболяването изобщо не се проявява, като се характеризира с временно отделяне на вируса.

Абортивната форма протича във вид на краткотрайно на инфекциозно заболяване с признаци на леко засягане на горните дихателни пътища или хранопровода без признаци на засягане на нервната система.

Непаралитичната или менингеалната форма се характеризира със засягането на мозъчните обвивки или гръбначномозъчните коренчета. Клинично протича като серозен менингит или менингорадикулит.

Паралитичната форма се среща само в 2-3% от случаите, но именно тя е свързана с тежки последствия във вид на тежки двигателни нарушения и затова заболяването се превърна в изключително сериозен социално-актуален проблем.