Когато развитието на клетките и тяхното здраве биват нарушени, настъпва клетъчна смърт. За разлика от апоптозата обаче, която представлява организиран процес на клетъчна смърт, некрозата винаги е признак за сериозна и опасна патологична промяна, която върви ръка за ръка с възпаленията.

Този процес е неконтролируем и интензивен, и ето защо трябва да бъдат взети мерки навреме преди да е станало прекалено късно. Некрозата е причина за развитието на заболявания като инфаркт, травми и други видове нарушения на сърдечно – съдовата система.

В тази статия ще разберете малко повече за некрозата и какви са нейните подвидове. Ако тази информация представлява интерес за Вас, можете да останете до края.

Същност на некрозата: Причини и рискови фактори

Това е медицински термин, който се отнася до неконтролируемата смърт на клетките и тъканите в тялото. Те могат да принадлежат на всяка част от тялото, а последиците могат да доведат до животозастрашаващи състояния.

Този патологичен процес може да бъде резултат от различни по вид процеси, които се случват в организма – липса на кръвен поток, инфекция, наличие на токсини или травми. Тя се предизвиква и заради поява на вредни бактерии, гъбички и инфекции, както и от външни фактори на околната среда – замърсен въздух, излагане на вредни химикали или екстремни температурни условия.

Некрозата може да бъде предразположена благодарение и на някои генетични увреждания, които засягат имунната и сърдечно – съдовата система. Нездравословният начин на живот, който включва тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотици и мазни храни е поредната причина, която може да доведе до масово измиране на клетките и тъканите в тялото.

Основните рискови фактори, които могат да подсилят вероятността за поява на некроза, са:

  • Напредъкът на възрастта – тогава организмът става по-податлив на възпаления, свързани с промени в кръвообращението и имунитета;
  • Пол – според проучвания, мъжете са по-рисковата група, която може да развие некроза;
  • Географско местоположение – някои части на света могат да имат по-висока честота на инфекции, свързани с околната среда;
  • Придружаващи заболявания – диабет, автоимунни нарушения, сърдечно – съдови възпаления.

Симптоми и класификация на некрозата

Те често са видими и осезаеми, въпреки, че клетъчната смърт е процес, който не е видим за нас. Обикновено страдащите от некроза усещат силни болки в областта, в която се развива това нарушение, а поради натрупването на излишни течности, може да се образува и подуване.

Кожата над мъртвата тъкан изтънява и добива по-тъмен цвят (черен или тъмнолилав), а в някои случаи може да мирише неприятно. Когато се появява върху крайници, то засегнатият такъв може да изгуби своята функционалност.

Некрозата има няколко вида морфологични форми в зависимост от своя външен вид и механизъм. Нека ги разгледаме:

  • Коагулационна – тук протеините се съсирват и тъканта става твърда;
  • Ликвефикационна – типична при наличие на мозъчен инфаркт или абсцеси, при които тъканта се втечнява;
  • Сирингозна – характерна е за болести като туберкулозата, а тъканта е бяла и ронлива;
  • Мазнинна – появява се при остър панкреатит или травма на мастна тъкан;
  • Фибриноидна – налична при автоимунни заболявания;
  • Гангренозна – това се получава, когато е засегнат цял крайник, като може да бъде суха или влажна.

Това, което се случва в човешкото тяло при некроза е пълно разрушаване на клетъчната мембрана, имунната система реагира по негативен начин, с възпаление, а тъканта губи своята структура и функция. В зависимост от засегнатата зона, некрозата заслужава особено внимание, но най-общите мерки, които трябва да се вземат са:

  • Кръвоснабдяване;
  • Контрол над инфекцията чрез операция или медикаменти;
  • Хирургично отстраняване на засегнатия участък – ампутация;
  • Правилна грижа за раната;
  • Промяна в начина на живот – отказ от цигари, намаляване на приема на алкохол и балансирана диета (към режима могат да се добавят и хранителни добавки);
  • Физиотерапия;
  • Допълнителни терапии – акупунктура, специални масажи;
  • Спазване на лична хигиена – редовно миене на ръцете;
  • Профилактични ваксинации.