Вирусният менингит представлява възпаление на серозните мембрани на главния и по-рядко на гръбначния мозък, предизвикано от инфекция с вирусен произход. Сред различните видове менингит вирусният протича относително благоприятно.
Боледуват по-често деца и по-рядко хора в зряла възраст. Обикновено се регистрират единични случаи на заболяването, но са възможни и епидемични взривове.
Заразяването се осъществява чрез въздуха, тоест по-въздушно-капков път и чрез замърсени хранителни продукти и вода, тоест по фекално-орален път.
Какви са причините?
Заболяването може да се развие първично като самостоятелно, така и вторично като усложнение от прекарана инфекция.
Най-честият етиологичен фактор за вирусните менингити е ентеровирусната инфекция, първично засягаща лигавиците на тънкото и дебелото черво.
Също причинители могат да бъдат Коксаки вируси, а също и вирусът на Епщайн-Бар. Много рядко менингит може да предизвика херпесният вирус, заушката, цитомегаловирус, аденовирус и редица други вирусни инфекции.
Заболяването се развива по-често през летните месеци, което е свързано със сезонността на ентеровирусните инфекции.
Какви са симптомите?
Вирусният менингит се проявява след 2-10 дни инкубационен период.
Клиничните му изяви са разнообразни:
• Обикновено, началото на заболяването е остро – температурата на тялото се покачва до около 40 градуса по Целзий.
• Развива се главоболие, на болните им гадене и повръщат многократно;
• Изразената обща слабост се съпровожда със сънливост, понякога болните са зашеметени. При по-тежките случаи се наблюдава объркване и понякога се стига и до загуба на съзнание.
• Възможно е да възникне и миалгия – болки в мускулите на тялото;
• Често заболяването се съпровожда с храносмилателни разстройства, подобни на тези при гастроентерит – коремни спазми, редки изпражнения. Апетит отсъства. Кожата на лицето и шията се зачервяват и са горещи при палпация. Очите също почервеняват.
• При преглед на устната кухина се установява почервеняване на стените на фаринкса, сводовете на небцето, лигавицата на мекото небце и на сливиците.
• При наличие на усещане, че тилните, шийните и подчелюстните лимфни възли могат да бъдат увеличени, най-често причинителят на вирусния менингит се оказва вирусът на епидемичния паротит.
• Менингеалните симптоми /признаците, позволяващи да се постави диагноза менингит/ се проявяват с болки във врата и по целия гръбначен стълб, скованост на вратните мускули, изразяваща се в невъзможност за навеждане на главата напред.
Често се развиват и симптоми на Керниг – неспособност за разгъване на краката в колената и на Брудзински. След около седмица менингеалните симптоми регресират и температурата на тялото се нормализира.
Въпреки това чувството за умора и главоболието отзвучават в рамките на 2 седмици.
• При малките деца, особено при новородените менингитът може да се съчетае с възпаление на сърдечният мускул, тоест миокардит.
• Често възникват и катарални прояви – ринит, фарингит и ларингит.
Лечение на вирусен менингит
Серозният менингит, тоест възпалението на мембраните, в този случай, дължащо се на вируси, за хората в зряла възраст не представлява опасност.
На хоспитализация подлежат децата, бременните, хората в напреднала възраст и пациентите с имунодефицит, тоест при тези групи от хора, при които заболяването може да протече със сериозни усложнения и дори да доведе до фатален изход.
За подсилването на имунитета в по-тежките случаи се прилагат вътрешно имуноглобулини.
Етиотропното лечение на вирусния менингит, преди всичко, е насочено към овладяването на симптомите, тъй като специфични противовирусни препарати и до днес не са разработени.
Въпреки това ако заболяването е причинено от адено- или ентеровируси се назначават вътрешно препарати производни на рибавирина.
