Остър серозен менингит на Армстронг или лимфоцитарен хориоменингит – това е вирусно заболяване, което е с остро протичане и характеризиращо се с възпалително увреждане на лигавиците на главния мозък.
В някои случаи съвместно с мозъчните обвивки в патологичния процес се въвлича и веществото на главния мозък.
Остър серозен менингит на Армстронг - разпространява се от гризачи
Клиничната картина при тази патология е представена от общ интоксикационен синдром, менингеални признаци и общи мозъчни разстройства.
Единно мнение относно схемата на лечение на тази болест не съществува. Ефективността на противовирусните препарати не е била доказана.
Така цялата терапия се свежда до симптоматични мероприятия. Прогнозата при това състояние обикновено е благоприятна. В отделни случаи неврологичните разстройства продължават 3 и повече седмици, а астенията – до няколко месеца.
Острият сериозен менингит на Армстронг е наименован в чест на американския бактериолог, който първи изолирал бактерията през 1933 г.
Най-често това заболяване се развива при възрастни хора и тийнейджъри. Но сред децата също са били регистрирани на тази патология.
Инфекцията на мозъчните инфекции е с благоприятна прогноза най-често
В преобладаващия брой случаи инфекцията е с благоприятна прогноза. Но при тежко протичане може да доведе до редица доста сериозни усложнения.
Най-често срещаните са повишение на вътречерепното налягане са повишение на вътречерепното налягане и оток на главния мозък, вторично наслояване на бактериалната флора с увреждане на другите органи.
Развитието на остър серозен менингит на Армстронг е обусловено от проникване в организма на специфична вирусна флора.
Възбудителят се отнася към семейството на Аренавирусите, неговият генетичен материал е представен от РНК.
Средните размери на вирусни частици са от 16 нанометра до 18 нанометра в диаметър. Интересна особеност се състои в наличието вътре във вириона на малки гранули, външно подобни на пясък.
Устойчивостта на вируса във външна среда е средно висока и притежава възприемчивост към етер.
Източник на инфекция са различни животни, предимно маймуни, домашни гризачи, плъхове, кучета и т.н. Според статистиката, нивото на заразяване на домашните гризачи е около 9%.
Отделянето на вируса във външна среда става със слюнка или с изпражненията на животното. Заразяването най-често става посредством въздушно-капков или по хранителен път.
По-рядко се реализира контактно-битов път /при нарушаване на целостта на кожата или на лигавицата/. Освен това се смята, че вирусът може да се предава от заразена майка на бебе посредством плацентата.
В основната рискува група за развитие на остър серозен менингит на Армстронг са хората, чиято професионална дейност е свързана с контакт с гризачи, население, обитаващо селските местности.
Особено опасно е това заболяване при вътреутробно инфектиране, тъй като може да доведе до нарушаване развитието на централната нервна система, спонтанен аборт и много други дългосрочни последствия.
Точният механизъм на развитие на този патологичен процес не е известен. Смята се, че след проникване в организма провокаторът се разпространява към лимфните възли.
Там протича активното размножаване и натрупване на вирусна флора. Впоследствие вирусът прониква в кръвта и се разнася към вътрешните органи, особено към главния мозък. Под въздействието на вируса в обвивките на главния мозък се развива възпаление.
Симптоми при остър серозен менингит на Армстронг
Продължителността на инкубационния период от 6 до 14 дни. Остър серозен менингит на Армстронг се характеризира с наличието на изразен продромален период, представен от умерено главоболие, обща слабост и неразположение.
В някои случаи клиничната картина се допълва с катаралните признаци от страна на горните дихателни пътища.
Възникналото възпаление доста бързо прогресира, поради което нараства и общият интоксикационен синдром.
Телесната температура се повишава до 39 градуса и повече, възникват оплаквания за мускулни и ставни болки. Повишава се чувствителността към ярка светлина и много силно главоболие. При усилване на болковия синдром понякога възниква и повръщане.
Диагностика и лечение на възпалението на мозъчните обвивки
Поставянето на диагнозата се предшества от преглед, кръвни изследвания, гръбначномозъчна пункция с изследване на получената течност. Провокаторът може да се установи с помощта на полимеразна верижна реакция и със серологични изследвания.
Назначава се дезинтоксикационна терапия, използват се диуретици, средства за сваляне на температура. При тежко протичане се назначават и кортикостероиди.
