При кои ситуации тялото започва да отстъпва главната роля на психиката, но по-скоро не все още. Психическото напрежение може да влоши протичането на хроничните заболявания.
При психосоматозите ситуацията е различна – човек може да е психически здрав, но стрес, и те не само хроничен, но и остър може да предизвика обостряне на физическо заболяване. Където е тънко, там и се пука.
През 30-те години на 20-ти век лекар и психоаналитик предполага, че за възникването на някои физически заболявания от голямо значение е психическата компонента.
Авторът изброява 7 такива болести и ги нарича чикагска седморка на психосоматозите, предполагайки, че при тяхното лечение лекарите трябва да се обединят с психотерапевтите.
От тогава медицината е доста напреднала, проучено е каква е ролята на психологическата компонента във възникването и протичането на тези заболявания.
Идеите на американския лекар били коригирани – не, особеностите на характера и психологическите комплекси не са свързани с конкретни заболявания, да, и стресът не е пусков механизъм за възникване на хронична болест, а само причина за обостряне на вече съществуваща патология.
Какво представляват психосоматозите според съвременната медицина
1.Хипертония
Причина за 70-90% от случаите на високо кръвно. От такова страдат повече от 1 млрд. души, като 40% не знаят за това. Основата е нарушение на дейността на сърдечно-съдовата система, по-рядко на бъбреците и на други органи и системи.
Рискови фактори са наследственост, нарушения на липидния метаболизъм, захарен диабет, наднормено тегло, тютюнопушене. Отключващ хипертонията психологически фактор може да е стресът.
Ситуацията, при които човек се развълнува и вдига кръвно, е позната на много от нас.
През 30-те години на миналия век се е смятало, че хипертоникът се намира под тежестта на неизказаните емоции, които сякаш клокочат в него, като не намират изход, и накрая избухват и го разкъсват отвътре.
Метафората е красива, но далеч невинаги е вярна. На възраст над 65 години от хипертония страда 60-80% от населението на Земята, и сред хипертониците се срещат хора с най-различни характери.
Тези обаче, които трудно изразяват емоциите, могат по-дълго да преживяват стреса, и в този смисъл са по-уязвими.
2.Язва на стомаха и дванадесетопръстника
От откриването на бактерията Хеликобактер Пилори – основният виновник за формиране на гастрити, дуоденити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, красивата теория за преглътнатата обида, която не можем да възприемем и вечното самоизяждане, което отслабва човека, преминава към нетрадиционната медицина.
Трудно е да се оспори обаче, че при силно вълнение активизацията на симпатиковата нервна система може да наруши храносмилането.
Преди труден изпит или при тревога за близък човек, сякаш буца засяда в гърлото, и не можем да сложим нищо в устата си, пропускаме хранения, или пък ако опитаме да хапнем, усещаме тежест в стомаха.
Затова стресът, особено ако е продължителен, може да провокира обостряне на гастрити, язви и други заболявания на стомаха.
3.Псориазис
Доказано е, че стресът може да предизвика обостряне на псориазис. Повишава се кортикотропин освобождаващ хормон – КОХ, който регулира нивото на възпалителен отговор.
При псориазис експресията на този хормон също е значително повишена. Възможно е този хормон да стимулира в кератиноцитите образуването на интерлевкини – малки молекули, които участват в имунните и възпалителни реакции.
В крайна сметка се увеличава разпространението на псориатичните плаки.
4.Бронхиална астма
Пристъпите на астма могат да възникнат при стрес. Не е защото на човек са му спрели кислорода, и някой му оказва сериозен натиск, а поради активизация на симпатиковата нервна система, която освобождава хистамин в кръвта, свиващ дихателните пътища.
Респираторен пристъп в момент на силен стрес може да застигне не само болните от астма, но и хора с психосоматични заболявания.
5.Множествена склероза
Както обострянията, така и дебютите на автоимунните заболявания могат да протекат на фона на силни вълнения.
Изследването на механизмите на тази връзка е трудно, тъй като никой не може да се предпази от силен стрес, а критериите и степените на хроничния трудно могат да се определят.
Затова доказателствената медицина внимателно се отнася към въпроса, може ли психичното напрежение да стане провокатор за възникване или обостряне на множествена склероза или друго автоимунно заболяване.
Най-вероятно ще подейства като фактор, нарушаващ хомеостазата на организма, стресът може да е една от косвените причини за болестта. Но конкретните механизми засега са слабо проучени.
Винаги ли стресът ще предизвиква обостряне на гастрит или хипертонична криза? Отговорът е, не, но характерът на човека все пак може да окаже влияние.
