Изследователи от Медицинския факултет на Харвардския университет установиха, че активността на нервната система влияе на продължителността на живота на човек.
Дълголетието може да зависи от един протеин
Невронното възбуждане е свързано с по-кратък живот, докато потискането на невронната активност ни дарява допълнителни години.
Учените започват изследването си с анализ на моделите на експресия на гените – степени на включване и на изключване на различни гени – в донорски тъкани на мозъка на стотици хора, които са починали на възраст от 60 до 105 години. Никой от тези хора не е страдал от невродегенеративно заболяване.
Веднага се установява огромна разлика между старите и младите участници в изследването. При тези, живели повече от 85 години, откриват значително по-ниска експресия на гените, свързани с невронното възбуждане, отколкото при тези, починали на възраст от 60 до 80 години.
Закономерно възниква въпросът, с който се сблъскват всички учени – открита е корелация или причинно-следствена връзка?
Екипът провежда множество експерименти, сред които генетични, клетъчни и молекулярни биологични тестове на многоклетъчен организъм, използван като модел Caenoharbditis elegans, изследвания на генетично изменени мишки, и допълнителен анализ на тъканите на мозъка на хора, които са живели повече от век.
Как потискането на нервната възбуда води до дълголетие
Експериментите показват, че промяната на нервната възбуда наистина влияе на продължителността на живота. И разкриват какво се случва на молекулярно ниво.
Всичко води до протеина REST, който потиска нервната възбуда.
Блокирането на REST или на неговия еквивалент върху опити на животински модели води до по-висока невронна активност и по-ранна смърт, докато повишаването му води до точно обратния ефект.
При дълголетниците се установяват значително по-високи нива на в ядрата на невроните, отколкото при тези, които умират на 70 или на 80 години.
Изследователите също изясняват, че при всички бозайници високите нива на REST активират семейство белтъци, известни като транскрипционни фактори.
Тези протеини се явяват посредници по пътя към дълголетието чрез предаване на инсулинови сигнали при много животни.
Характерно е, че самият път, според учени може да се активира с ограничаването на калориите.
Откриването на протеина ще е допълнителна мотивация за разработването на препарати за увеличаване продължителността на живота.
