Какво е това параовариална киста на яйчника и защо е опасна? Кистозното образувание в придатъка на яйчника може да се развие без симптоми или с незначителни признаци.
Своевременното откриване на подобна киста и наблюдение на нейното състояние са важни за здравето. Възпалителни процеси в т.нар. краче на кистата е възможно да доведат до неговото усукване и разкъсване, което представлява сериозна заплаха за здравето.
Крачето на кистата представлява мястото, през което преминават кръвоносните съдове, осигуряващи кръвоснабдяването на яйчника.
Как възниква параовариална киста?
Особеност на този образувание е самият механизът на неговото развитие. Кистата се залага още в ембрионалния период на развитие на плода. Точните фактори, предизвикващи патологията не са известни.
Има данни за влиянието на инфекциозни заболявания, прекарани от майката в периода малко преди зачеването или в първите седмици на бременността.
За разлика от другите типове кисти параовариалната расте, вследствие на разтягане на образуванието и натрупване на съдържимото.
Процес на делене на клетките няма, тъй като този тип кисти не прогресират до злокачествен тумор. Но това не е повод да не се обръща внимание.
Сред характерните признаци и симптоми на параовариални кисти са:
- Вид на образуванието – овална или кръгла форма с тънки, гладки стени, изпълнени с прозрачна течност.
- Локализация – в областта на маточните тръби или на яйчниците, може да се наблюдава както само от едната страна, така и в придатъците на левия и десния яйчник едновременно.
- Кръвоснабдяването първоначално се осъществява чрез съдовата система на фалопиевите тръби, а с увеличаване на размерите със собствени кръвоносни съдове;
- Първоначалната форма на кистата с развитието се допълва с „краче” във вид на широка връзка.
- Кистата се развива обикновено бавно, но в повечето случаи максималните ѝ размери са до 10 см в диаметър. Известни са случаи, когато параовариалната киста се разраства до размерите на глава на бебе.
Увеличаване на размерите на кистата се наблюдава най-често при:
- наличие на възпаление в органите на малкия таз
- хормонални нарушения
- използване на хормонални препарати за предпазване от бременност
- прекъсване на бременност
- лечение на различни заболявания
Симптоми на патологията – болка
Ако образуванието е с малки размери, до 25 мм в диаметър, то обикновено такива симптоми отсъстват.
Впоследствие те започват да се проявяват и да нарастват в пряка зависимост от размера на кистата. Влияе оказва тяхното разположение, форма, чувствителност на жената.
В повечето случаи изразени симптоми се проявяват, когато диаметърът на кистата достигне 5 см.
Основни признаци на параовариална киста
- Слаба болка встрани от областта на яйчника или в кръста. Болезнените усещания е възможно да се появяват без явни причини и да отшумяват от само себе си. Обикновено болката се усилва при физическо натоварване и не е свързана с менструалния цикъл.
- Увеличаване на позивите за уриниране при значителни размери на образуванието, тъй като кистата притиска прилежащите тъкани и органи.
- Запек, болка по време на дефекация, заради притискане на яйчника.
- Болка по време на полов акт.
- При значителни размери на тумора се наблюдава пропорционален растеж на обема на яйчника.
- Възможно е нарушение на менструалния цикъл.
Диагностика на киста
При липса на симптоми кистата най-често се открива при планови прегледи при гинеколог. Образуванието с малки размери се открива на ултразвуково изследване, кистата може да се заподозре с помощта на палпация на корема.
Вляво или отдясно на матката гинекологът може да установи слабо подвижно плътно туморно образувание, при притискане на което възникват болезнени усещания.
Най-информативен метод за диагностика на киста е трансвагинална ехография.
Диагнозата може да се постави и при лапароскопско изследване с цел откриване на причините за безплодие. Но този метод не е самостоятелен вариант за установяване на образуванието.
Методи на лечение
Наблюдателната тактика в терапията се приветства при образувания с малки размери без съпътстващи усложнения.
Извършват се редовни замервания на кистата и се прави оценка на нейното състояние. При наличие на болков синдром се назначават аналгетици и спазмолитици.
При присъединяване на бактериална инфекция – лечението е с антибиотици.
Хирургична интервенция при съответните показания се извършва в болница. Разграничават се 2 тактики на оперативна интервенция – пълно отстраняване на кистата или изрязване на съдържимото в нея.
Рецидиви на кистата след отстраняване са изключени, тъй като клетките на този тип образувания не се делят.
