Пащърнакът принадлежи към семейството на сенникоцветните, то е двугодишно тревисто растение с дебели сладникави и приятно миришещи кореноплоди. Цветовете му са жълти, а плодовете кръгло-елипсовидни с жълтеникаво кафяв цвят. Цъфтят през юли и август, а плодовете узряват през септември.
Полезни свойства
Пащърнакът съдържа каротин, витамин С, въглехидрати, етерични масла. Етеричното масло на този зеленчук усилва половото привличане. В кореноплодите присъстват витамините В1, В2 и В3 /никотинова киселина/ и минерални соли.
По съдържание на лесноусвояеми въглехидрати този зеленчук заема едно от първите места сред кореноплодните.
Пащърнакът е източник на големи количества калий, като солите на този химичен елемент способстват за извеждането на излишните течности от организма посредством отделителната система.
Също така този зеленчук стимулира кръвообращението, подобрява храносмилането, оказва благоприятно въздействие на нервната система.
Установеният в пащърнака комплекс от витамини, макро и микроелементи е близък по състав на този в листата на спанака, но е по-малък като количество.
В листата на този зеленчук е установено наличието на голямо количество етерични масла, а кореноплодите му съдържат 3 пъти повече от морковите сладките и дори безвредни за диабетиците фруктоза и захароза.
Витамините и минералите в пащърнака са повече, отколкото в магданоза. Но уникално свойство на този зеленчук е, че облекчава спазмите, тъй като съдържа специфично съединение.
При правилно прилагане на настърган и пресен кореноплод от пащърнак понижава, дори и преустановява пристъпите на бъбречни и чернодробни колики.
Този зеленчук подобрява храносмилането, укрепва стените на капилярите, действа болкоуспокояващо и отхрачващо и притежава тонизиращи свойства.
Пащърнакът се е прилагал от древните лечители като диуретик при отоци и като средство за стимулиране на сексуалната активност, за повишаване на апетита и като болкоуспокояващо при бъбречни, чернодробни и чревни колики.
Народните лечители още препоръчват тинктура от кореноплодите на този зеленчук за възбуждане на апетита и за повдигане на настроението. Пащърнакът се е използвал и за възстановяване на силите на тежко болните.
Но малко хора знаят, че този зеленчук и по-точно неговият кореноплод притежава свойството да премахва спазмите на кръвоносните съдове. Показно е използването му при хипертония, стенокардия и мускулни спазми.
Настоят от това растение действа успокояващо, поради той се употребява при неврози, а също и за подобряване на съня.
На основата на пащърнака се произвеждат два лекарствени препарата пастинацин, който се прилага при спазми на коронарните артерии и леки пристъпи на стенокардия и бероксан – назначава се при витилиго и при гнездова алопеция.
Сокът от това кореноплодно растение съдържа много малко калций и още по-малко натрий, но за сметка на това е отличен източник на калий, фосфор, сяра, силиций и хлор.
Високото съдържание на сяра и силиций спомагат за справяне с проблема чупливи нокти. А голямото количество калий подобрява мозъчната активност.
Противопоказания при употреба на пащърнак
Пащърнакът не е препоръчителен за малки деца, хора в напреднала възраст, а също и при индивидуална непоносимост.
Освен това този зеленчук не трябва да се употребява при фотодерматоза – възпаление на кожата, провокирано от повишена чувствителност към слънчева светлина.
Това е обусловено от факта, че в пащърнака се съдържат фуранокумарини, които повишават чувствителността на кожата към светлина.
Трябва да се отбележи, че горещите дни от листата на това растение се отделя етерично масло, което предизвиква изгаряне на кожата, затова при контакт с него е необходимо да се използват ръкавици.
