Пенсионната реформа е изключително важен въпрос не само за българите, но и за гражданите на много други европейски държави.
Защо това е така?
Германия – вашето богатство е във вашите ръце
Много от немците, след като излязат в пенсия си закупуват имоти на бреговете на топлите морета и заминават там да живеят, като се завръщат в Германия само по големите празници и при децата и внуците си.
Цели колонии от немски пенсионери има в Испания – на Майорка /Балеарските острови в Средиземно море/, на Канарските острови и в южната автономна област на Испания – Андалусия, а също и в Португалия.
За немския пенсионер животът в страните от Южна Европа е много по-евтин, отколкото у дома.
Приличната немска пенсия му позволява да пътешества, да се поглези с покупката на нови дрехи, да играе голф и тенис и просто да се радва на живота в по-бедните от Германия държави, но за сметка на това пък с по-мек и благоприятен климат.
Пенсията на средностатистическия немски пенсионер /като се включват инвалидите и хората, работили по-малко през живота си / изобщо не е малка – 1052 евро и 1006 евро за мъжете, 521 евро и 705 евро за жените /в старите и новите федерални земи съответно, тоест присъединените след 1990 г. територии на бившата Германска демократична република/.
Обърнете внимание на факта, че при жените от територията на бившата ГДР средният размер на държавната пенсия е по-висок от този на нежния пол от старите германски провинции.
След обединението на Западна и Източна Германия към териториите на бившата ГДР се насочват много големи инвестиции, населението на тези земи получава данъчни облекчения и социална подкрепа.
Размерът на пенсията зависи от множество фактори – трудовият стаж, професионалната квалификация, отчитат се допълнително и точки /точкова система – т.нар. Punktesystem/.
Те могат да се начисляват за срока на внасянето на осигуровки в пенсионен фонд – максимално за 45 години, за всяко родило се на германеца дете, за служба в армията или ако немецът предоставя някаква социална услуга той получава допълнителни точки.
Ако човек продължи да учи след 18-тата си година, успее да завърши и получи диплома, затова също му се полагат допълнителни точки. Добавка към пенсията в размер на 300-330 евро на месец немецът може да получи, ако поработи в компания, която има собствен пенсионен фонд.
Бедни пенсионери също има и в Германия, 3,7 млн. пенсионери получават по-малко от 300 евро месечно, 6 млн. около 500 евро, но те обикновено имат още и социални доплащания от фондовете на съответните градски власти.
В страната няма закон, която да разписва какво трябва да бъде минималното ниво на пенсията, но федералните и регионалните администрации се опитват да решат този проблем на местно ниво.
Но работещите днес германци за такъв райски живот, на какъвто се радват техните родители като пенсионери, изобщо не могат дори и да се надяват.
Испания – на издръжка на пенсионерите
Испанските пенсионери живеят по-скромно от немските, но и те не са за оплакване. Средната месечна пенсия в страната е 850 евро.
Но въпреки на възрастните испанци им се налага да помагат на децата си с пари – с плащането на ипотеката или на кредита за скъпата кола – у испанците все още е останал навика да живеят не според възможностите си.
Полша – носталгия по миналото
Полша никога не е принадлежала към богатите държави, но и сега тя не принадлежи към тя. Възрастните поляци и полякини живеят скромно много от тях изпитват носталгия по отминалите времена на Съветския съюз, като предполагат, че тогава са живели по-добре.
Минималната пенсия в Полша е 831.15 злоти или 195 евро, а средната 1470 злоти – 353 евро. Ако не е помощта на техните деца и внуци, много от тях просто няма да могат да оцелеят.
