Перихолецистит – това е вторична патология, при която възпалителният процес се локализира в областта на серозната обвивка, покриваща жлъчния мехур.
Заболяването най-често се развива при хронично възпаление на жлъчния мехур, но други нарушения също могат да способстват за неговото възникване.
Перихолецистит - какво представлява
Перихолециститът не е сред често срещаните заболявания. В случаите, когато се установи в ранен стадий, прогнозата е благоприятна. В напреднал този патологичен процес може да стане причина за образуване на сраствания с формиране на чревна непроходимост.
Сред другите възможни усложнения са билиодигестивна фистула и дифузен перитонит.
Няма точни данни за разпространението на перихолецистит сред населението. С това възпаление е възможно да се сблъскат хора на абсолютно всякаква възраст, независимо от пола.
Защо се развива възпаление
Това заболяване е с вторична природа и най-често се развива на фона на хроничен холецистит. В резултат на това дълго време се е разглеждал като усложнен вариант на хроничен възпалителен процес, локализиращ се в жлъчния мехур.
Впоследствие се установява, че други патологии също могат да доведат до възникване на перихолецистит, в тази връзка е особен като самостоятелна болест.
Развитието на тази болест винаги се предшества от формиране на някакво друго възпалително огнище в органите на коремната кухина. Първо страда най-често жлъчния мехур, а след това и неговата серозна обвивка.
По-рядко се развива язва на стомаха или на дванадесетопръстника. Ако язвеният дефект се е усложнил от перфорация или пенетрация, вероятността от възпалителен процес в областта на коремната кухина и в околния пикочен мехур, значително нараства.
В някои случаи перихолецистит може да възникне на фона на първичен възпалителен процес в областта на апендикса.
В особена рискова група са хората, при които апендиксът е с атипично разположение.
Други възможни причини са постоперативно възпаление на серозната обвивка на коремната кухина и неговото вторично злокачествено увреждане, наричано канцероматоза на коремната кухина.
Основни предразполагащи фактори за развитието на тази болест са късната диагностика и несвоевременното започнатото лечение на основната патология. Понижените нива на имунна защита също са със сериозен принос.
Форми на перихолецистит
В класификацията на перихолецистит са включени 2 основни форми: пластична и гнойна.
Пластичната се характеризира с по-бавно разпространение на възпалителния процес. Съпътства се от активна клетъчна пролиферация, поради което се образуват сраствания, способстващи за нарушаване на функционалната активност на пикочния мехур.
При своевременна диагностика тази форма добре се поддава на лечение. Гнойното възпаление протича много по-тежко. Клиничната картина нараства по-бързо и се съпровожда с изразена интоксикация на организма.
В този случай е необходима своевременна хирургична интервенция за предотвратяване генерализацията на възпалителния процес.
Симптоми, характерни за възпалението
Основен симптом на перихолецистит е рязко усилващият се болков синдром. Болката е с постоянен характер, локализираща се в областта на дясното подребрие и често се разпространява към лопатката или кръста.
Болковият синдром се усилва значително, дори и при съвсем леко физическо натоварване.
И макар взаимовръзката болка с хранене не е характерен признак, в някои случаи след хранене болковият синдром става по-интензивен.
Задължително присъстват симптоми като периодично гадене и понижение на апетита, както и горчив вкус в устата и чести киселини. Клиничната картина често се допълва с метеоризъм, а също и с чест запек.
Диагностика на перихолецистит
Тази болест трудно може да се заподозре само въз основа на съпътстващите клинични проявления. Необходимо е провеждане на ултразвуково изследване на пикочния мехур и контрастна рентгенография.
Като спомагателни методи се използват обзорна рентгенография на коремната кухина и мултиспирална компютърна томография. При необходимост планът за изследвания се допълва с дуоденално сондиране.
Лечение и профилактика на болестта
Възпалението, протичащо в пластична форма, се лекува с консервативни методи. На болния се назначават противовъзпалителни средства и спазмолитици, при необходимост се използват и антибиотици.
Допълнително е необходимо спазването на щадяща диета. При лечение на пластичен перихолецистит са препоръчителни различни физиотерапевтични процедури.
Ако срастването е значително, е възможно да възникне необходимост от хирургична интервенция. При гнойна форма също е показна операция.
Единственият метод за профилактика на този патологичен процес е по-ранната диагностика и лечение на съществуващи възпалителни огнища в коремната кухина.
