Какво представлява перитонитът?

Възпаление на перитонеума или коремницата. Това е тъканта, която покрива вътрешната повърхност на коремната стена и обвива и поддържа повечето коремни органи. Обикновено се причинява от инфекция от бактерии или гъбички.

Ако не се лекува, заболяването може да се разпространи бързо чрез кръвния поток и в други органи и да резултира в множествена органна недостатъчност и да предизвика смърт.

Така че ако се появят някои от симптомите на  възпаление на коремницата, най-честият е силната коремната болка, е от особена важност да се потърси незабавно медицинска помощ и да започне спешно лечението. Това може да предотврати потенциално фаталните усложнения.

Какви са симптомите?

Перитонеумът играе важна роля за защита на органите в червата и предпазва тяхната чувствителна повърхност от инфекции и възпаления.

Когато перитонеумът се възпали, симптомите могат да бъдат тежки и болезнени. В следващите редове ще разгледаме по-подробно симптомите и последиците от перитонита.

Един от първите симптоми на перитонита, както вече споменахте, е загубата на апетит. Пациентите често губят интереса си към храната и започват да изпитват тъпа, неприятна коремна болка.

Тази болка обаче бързо се превръща в постоянна и силна, която се увеличава при всяко движение. Болката може да бъде наистина интензивна и да доведе до значително страдание.

Друг важен симптом е болезнен и подут корем. При перитонита, възпалението на перитонеума причинява оток и чувство на напълненост в коремната кухина.

Този подут корем често е съпроводен със звуци и треска. Възпалението и подуването могат да бъдат нарушени при допир и налягане върху корема.

Силната болка и възпалението могат да доведат до треска. Тя е често свързана с инфекция и е тяловата реакция към бактериалното възпаление. Треската може да бъде висока и се счита за сериозен симптом при перитонита.

Една от опасните последици от перитонита е наличието на течност в коремната кухина. Това е често резултат от инфекция и възпаление, които причиняват изтичане на течности от съдове и органи в корема. Този флуид може да съдържа инфекциозни организми и токсини, което усложнява състоянието още повече.

С перитонита се свързват и други симптоми, като силна жажда, повръщане и затруднено уриниране. Силната болка и стресът върху органите в корема могат да предизвикат нерегулирано повръщане и затруднения с уринацията. Пациентите с перитонит често изпитват силно желание за вода, което може да се дължи на треска и обезвъждане.

Затруднена дефекация и чревна непроходимост също са симптоми, които могат да се свържат с перитонита.

Възпалението и подуването в корема могат да доведат до проблеми с проходимостта на червата и да предизвикат затруднена дефекация. Това е сериозен симптом, който изисква незабавно медицинско вмешателство.

Пациентите, които изпитват подобни симптоми, трябва да се консултират с лекар незабавно, тъй като перитонитът може да бъде фатален, а ранната диагностика и лечение са от съществено значение за спасяването на живота на пациента.

Какви са причините за перитонит?

Два са основните вида перитонит – първичен спонтанен – инфекцията се развива в перитонеума и вторичен – развива се от травма или инфекция в коремната кухина като инфекциозните организми предизвикват и възпаление на перитонеума.

Смъртните случаи при възпаление на перитонеума зависят от много фактори, но могат да бъдат над 50%, когато засегнатите имат и цироза. При вторичен перитонит смъртните случаи са около 10 %.

Най-честите рискови фактори за първичен спонтанен перитонит са:

  • Чернодробно заболяване най-често при цироза – предизвиква натрупване на течност в коремната кухина /асцит/, която може да се инфектира.
  • Бъбречната недостатъчност, при която отсъстващата бъбречна функция се замества перитонеалнадиализа. Процедурата се състои в поставяне на катетър в перитонеума за отстраняване на отпадъчните продукти в кръвта. В този случай по-високият риск от възпаление на коремницата се свързва с възможността от случайното замърсяване на перитонеума при поставянето или изваждането на катетъра.

Чести причини за вторичен перитонит са:

  • Разкъсване на апендикса или от стомашна язва;
  • Заболявания на храносмилателната система като болест на Крон и дивертикулит;
  • Панкреатит;
  • Перфорации на стомаха, червата, жлъчния мехур или на апендикса;
  • Хирургични интервенции най-често, когато са на органи м коремната кухина;
  • Травма на корема като например при нараняване с нож или огнестрелна рана;

Неинфекциозни причинители на възпаление на коремницата могат да бъдат: жлъчка, кръв или чужди вещества в корема като барий например.

Лечение на перитонит?

При поставена диагноза инфекция на перитонеума веднага ще бъдете приети за болнично лечение. Обикновено лечението започва веднага синтравенозно вливане на антибиотици или противогъбични медикаменти.

Може да се наложи и допълнително поддържащо лечение, ако има признаци за развитие на сепсис като усложнение на инфекцията.

То може да се състои във вливане на течности интравенозно и на медикаменти за поддържане кръвното налягане.

Ако перитонеалнатадиализа е причината за инфекцията на перитонеума , тогава може да приложи терапия, при която медикаментите се инжектират директно в корема.

Този вид терапия с директното инжектиране е доказано по-ефективна от вливането на лекарства интравенозно. Докато излекувате инфекцията трябва да използват друг метод на диализа като например хемодиализа.

В много случаи се налага спешна коремна операция, особено ако перитонитът от заболявания като апендицит, перфорирана язва на стомаха или дивертикулит.

При хирургичната интервенция се отстранява инфектираната тъкан и така ще се избегне по-сериозно увреждане на серозната ципа.

По време на хоспитализацията ще бъдете наблюдавани за признаци на сепсис и септичен шок, които в повечето случаи изискват незабавно прехвърляне в спешно отделение.