Петнистият тиф е заболяване от инфекциозен характер. В медицината се различават две форми на заболяването – ендемичен и епидемичен.
Петнистият тиф от ендемичния тип е разпространен в регионите от света с топъл климат.
Тази форма на заболяването се причинява от рикетсии от вида Rickettsia mooseri.
Огнищата на ендемичния тип обикновено избухват през летните месеци. Заболяването се разпространява предимно в селски райони и се отнася към зоонозите, тъй като се предава чрез ухапване от бълхи, които обитават козината на плъховете. Този тип тиф протича по-леко за разлика от епидемичната форма.
Епидемичният петнист тиф се проявява през зимните месеци и по време на военни действия, по-правилно е да се каже, когато гъстотата на обитаване на населението надхвърли социалните норми и не се осигуряват минимално санитарно-хигиенните условия.
Тоест увеличават се случаите на педикулоза, тоест на въшки.
Причинител на този тип петнист тиф е Rickettsia prowazekii, която се съхранява в изсушено състояние, в изпражненията на въшките, на спалното и на долното бельо.
Но много бързо тази рикетския загива от въздействието върху нея на различни дезинфекциращи разтвори, като фенол, лизол и формалин. Инфекцията на епидемичната форма на заболяването се предава чрез телесната въшка, но понякога и чрез главовата.
Заразяването се осъществява по време на разчесването на мястото на ухапването, при което човекът втрива във вече увредената кожа изпражненията на въшката, в които се съдържат и рикетсиите.
Какви са симптомите?
Към основната симптоматика на петнистия тиф се отнасят – рязкото и силно повишаване на телесната температура, обикновено до около 40 градуса по Целзий, фебрилното състояние, проявления на интоксикация на организма, леко петнист обрив с розов оттенък по цялото тяло.
При това заболяване се развива хиперемия на лицето, шията, горната част на гърдите и конюнктивата.
Болният от тази форма на тиф може да се оплаква от болки по цялото тяло, непреминаващо главоболие, безсъние и често повтарящо се виене на свят. При това заболяване човек загубва апетит.
3-4 дни след началото на болестта е възможно с помощта на палпация да се установи увеличаване на размерите на далака и черния дроб на болния.
Също така може да се наблюдава еуфорично състояние на пациента, възбуждане на нервната му система, възможно е и бълнуване, могат да се проявят , както зрителни, така и слухови и обонятелни нарушения.
Към важните и характерни симптоми на петнистия тиф се отнасят и проявленията, които могат да се наблюдават на вече 4-ти 5-ти ден от началото на заболяването – симптом на Киари-Авцин – поява на червени петна в гънките на конюнктивата и лигавиците на устата и езика.
Към 6-тия ден се появява розеоло-петехиален обрив. Основните зони на локализация на обрива са вътрешната бедрена повърхност, лактите и страничната част на торса. Към десетия ден обривът изчезва и започва оздравяването.
Лечение на петнист тиф
Първото, което е необходимо да се предприеме за лечение на болен от това заболяване, е да бъде хоспитализиран.
След това за пациента се назначава индивидуален курс на лечение с антибиотици – предимно такива от тетрациклиновата група, но в случаите на индивидуална непоносимост към тези препарати, се назначават лекарства от групата на хлорамфеникола.
Профилактика
Превенцията на това заболяване се състои във всички методи за борба с педикулозата, като основният способ за това си остава спазването на санитарно-хигиенните правила.
Също към методите за предотвратяване на петнистия тиф могат да се отнасят и ваксинацията на населението и дератизацията или борба с плъховете, тоест превенция на ендемичната форма на заболяването.
