Пиелит – това е доста широко разпространен проблем, при който в областта на бъбречното легенче се развива възпаление, в преобладаващия брой случаи с бактериална природа.
Това заболяване рядко протича изолирано. Съчетава се с възпалително увреждане на други бъбречни структури, например, на паренхима.
Редица учени разглеждат пиелита като начален стадий на пиелонефрит, но това не е изцяло правила гледна точка.
Пиелит – защо се възпалява бъбречното легенче
Тази патология не се съпровожда с каквито и да е специфични проявления и се състои в болков синдром, проблеми с уринирането и т.н.
Обикновено при правилно назначена антибиотична терапия напълно се отстранява съществуващото възпаление. Затова и пиелитът е с благоприятна прогноза.
Да се каже точно колко често се среща това заболяване сред населението е невъзможно. Това е свързано с факта, че възпалението рядко протича изолирано.
Установено е, че патологичният процес най-често се открива при жени, което се обяснява с анатомичните особености на тяхната отделителна система, създаваща благоприятни условия за проникване на бактериална флора.
Що се отнася до мъжете, при тях пикът на заболеваемостта се пада на възраст над 65 години. В преобладаващия брой случаи при силния пол тази болест може да се развие след хирургична интервенция на органите на отделителната система.
Възможни усложнения при пиелит
Въпреки че пиелитът добре се поддава на лечение, е възможно да доведе до редица усложнения. Например, разпространение на възпалението към бъбречния паренхим.
Тази патология може да стане и причина за абсцес или за пионефроза. Сам по себе си пиелитът не води до изразено нарушение на функционалната активност на бъбреците.
Ако обаче се съпътства от някакви други заболявания, рискът от възникване на бъбречна недостатъчност се увеличава.
Особено това се отнася за случаите, при които възпалителният процес е с двустранен характер.
Развитието на тази болест най-често е обусловено от въздействие на отделителната система на бактериална флора.
В повече от 70% от случаите провокатор на болестта е ешерихия коли. Клебсиели, протозои и много други микроорганизми също могат да са причина за възникване на този патологичен процес.
Симптоми, характерни за пиелит
Клиничната картина при пиелит включва общ интоксикационен синдром, болка и проблеми при уриниране.
Първоначално възникват симптоми като повишение на телесната температура до фебрилни и субфебрилни стойности, слабост и неразположение, обилно изпотяване и т.н.
При малките деца общият интоксикационен синдром може да много по-изразен.
Характерен симптом е болка, локализираща се в кръста. Ако възпалителният процес засегне само единия бъбрек, болков синдром може да възникне само от едната страна.
Болката най-често е с различна интензивност, в зависимост от индивидуалните особености. Допълнително присъстват оплаквания за периодично възникващо гадене и проблеми при изхождане.
Задължително се наблюдават симптоми като повишаване на честотата на уриниране, дискомфорт и болезненост при този процес. А също и намаляване на обема на урината, която е най-често мътна и с неприятна миризма.
Основен предразполагащ фактор за развитие на това възпаление е нарушаване на отока на урина от съществуващите отдалечени инфекциозни огнища.
Камъните, разположени в различни отдели на пикочно-половата система, тумори, оказващи натиск на пикочните пътища – всичко това може да способства за развитие на обструкции.
Още един важен момент са различните травмиращи въздействия, например, при проведени медицински манипулации.
Съществуващи хронични възпалителни огнища в органите на пикочно-половата система също могат да способстват за формиране на пиелит.
Диагностика и лечение на болестта
Поставянето на диагнозата при тази болест се основава на допълнителни методи, тъй като съпътстващата клинична картина е минимално информативна.
Първо, е необходимо назначаване на изследване на кръв и урина. За определяне на точния патоген се препоръчва бактериологична посявка на урината.
Потвърждаването на диагнозата се прави с помощта на ултразвуково изследване, компютърна томография или ЯМР.
Лечението при това възпаление се състои от антибактериални препарати, които средно се назначават за 1.5 или за 2 седмици. Допълнително се използват уросептици, растителни диуретици, а също и спазмолитици.
Предписват се и препарати за подобряване на кръвообращението.
За профилактика на пиелит следва да се лекуват хронични заболявания на пикочно-половата система, да се води здравословен начин на живот, да се избягват преохлаждания и т.н.
