Пикфлоуметрия е метод за функционална диагностика, изследващ само 1 показател на дихателната функция, пикова обемна скорост на издишване /ПСИ/.

С този термин се обозначава максималната скорост, с която въздушните маси преминават по дихателните пътища при форсирано издишване.

Пиковата стойност на издишване характеризира степента на обструкция на бронхите.

Това представлява намаляване обема на техния вътрешен отвор или запушването му с вискозна трудна за отделяне храчка.

Определя се не само в болнични условия чрез спирометрия, но и с портативен прибор – пикфлоуметър.

При какви заболявания е необходим този диагностичен метод?

Показания и противопоказания

Основно заболяване, при което провеждането на пикфлоуметрия е просто необходимо е бронхиална астма.

Астматиците се нуждаят от пикфлоуметър у дома както диабетиците от глюкомер и хипертониците от тонометър.

По-рядко, но все пак методът се прилага при хронична обструктивна белодробна болест.

Пикфлоуметрията е елементарен, бърз и безболезнен метод за функционална диагностика, затова и няма противопоказания.

В какви случаи може да се препоръча пикфлоуметрия?

• При липса на възможност за провеждане на спирометрия, с цел да се провери дали страда болният от астма;

• Оценка на степента на обструкция, а това означава и тежест на протичане на астмата при конкретен болен;

• Оценка до колко обструкцията е обратима.

Така може да се направи разлика между бронхиална астма и ХОББ.

В първия случай запушването на бронхите е обратимо, във втория обратимостта е минимална или изобщо липсва.

• Установяване на фактори, които предизвикват спазми на бронхите.

Това може да са дразнители, свързани с работната обстановка, прашец или прочие.

• Да се проследи как протича бронхиалната астма при конкретен болен в обичайни за него условия.

Как се променя обструкцията на бронхите през деня, след прием на препарати, у дома, в работата?

• Да се прогнозира кога може да се развие обостряне на заболяването, проходимостта на бронхите намалява известно време преди влошаване на състоянието на астматика.

• Да се определи кога трябва да се смени лечението с по-сериозно, при влошаване на състоянието, развитие на обостряне.

• При обостряне се прави оценка как организмът на болния реагира на новите препарати;

• При продължително използване на една и съща схема на лечение се прави оценка дали не се развива привикване към лекарствата, не прогресира ли патологичният процес.

Метод за провеждане на пикфлоуметрия

Този диагностичен метод може да бъде назначен на хора на всякаква възраст, дори на деца в преучилищна възраст.

От 4-5 години малчуганите вече са в състояние да разбират, че при изследване от тях се иска правилно да надуят тръбичката.

Диагностика трябва да се прави минимум 2 пъти дневно.

Сутрин веднага след ставане от леглото и вечер преди лягане.

Това в случай на вече поставена диагноза и стабилно състояние.

В ситуациите, когато е необходимо да се направи оценка на реакциите на бронхите с цел изписване на препарати, които ги разширяват.

Следователно в етапа на избор на схема на лечение пикфлоуметрия се прави преди прием на лекарствено средство и 20 минути след него.

В други клинични ситуации, в зависимост от целите на пикфлоуметрията, лекарят да препоръчва по-често провеждане на диагностика.

По време на пикфлоуметрия астматикът трябва да е в легнало или в седнало положение.

Във всеки случай не трябва да се изгърбва, гърбът му трябва да е изправен.