Лечение с токови удари, въвеждане в инсулинова, атропинова кома или състояние на треска – тези методи у нас рядко се свързват с лечение, по-скоро се свързват „насилствено лечение”.
Толкова ли е лоша репутацията на тези методи в медицината? Какво е това пиротерапия – буквално „лечение с огън”.
Как и защо се прилага и какво се казва днес за неговата ефективност при инфекция, хипертония, онкологични заболявания и такива на психиката?
Как започва терапията с огън
Основите на терапията залага още Хипократ, вярно, не е в психиатрията, а в неврологията. Наблюдавал как високата температура при малария помагала на болен от епилепсия.
Подобни истории са били немалко, а лекарите не били наясно как да се справят с тези болести, и затова всеки позитивен е бил особено ценен.
Средновековните лекари опитвали да използват това целебно средство на треската, но освен инфектиране на болните други методи за повишаване на температурата не били известни.
Нееднократните пристъпи на треска били признати от лекарите за доста ефективни – и като цяло тази терапия била проведена на 22 души, при 8 от тях се наблюдавало изразено подобряване на състоянието.
Първият официално документиран експеримент е проведен през 1874 г. в Одеса, доктор Розенблум заразил 12 пациенти на психиатрична болница с възвратен тиф.
Диагнозите при всички са различни, методът на терапия – заразяване с бактерията провокатор.
Особеност на тази болест е 2 или повече пристъпа на повишаване на температурата. Първо, седмица на фебрилно състояние и седмица на „отдих”.
След това периодите на треска намаляват като продължителност, но температурата отново се повишава до 40-41 градуса.
Това изследване е проведено на фона на епидемия от тиф в Одеса, преди появата на антибиотиците, и лечението се основавало на препарати с арсен.
Самият позитивен опит останал незабележим за научната общност.
Много по-късно, след 50 години заслугите на Розенблум като пионер в пиротерапията са признати. Става Нобелов лауреат през 1927 г. за резултатите от ваксината с малария, която се прилага на болни от прогресиращ паралич на фона на увреждане на главния мозък от силифис.
Маларията до този момент била излечима и се контролирала по-добре. А без лечение може да продължи до 3 години, но благодарение на появата на етиотропни препарати методът на треската бил използван само 3 дни.
Маларията води до опасни усложнения, но основно се избягва или парира. Резултатите от 3-дневната малария при лечението на психиатрично болни били потресаващи – 30% оздравявали, а при още 50% се наблюдавало значително подобряване на състоянието.
От инфекции към препарати
Заразяването, дори и да е полезно, е било не особено удобно, тъй като не може да се предскаже как инфекцията ще повлияе на организма.
И тогава започнало търсене на нови методи за пиротерапия. Някои болни, дори били подлагани на лъчетерапия.
В крайна сметка започва провеждането на изследване в областта на пирогените – препарати, които предизвиквали треска подобно на инфекциозни провокатори.
Лечебна или принудителна
Въпреки отличните за началото на века показатели на пиротерапията, възниквали въпроси за етичността на умишленото заразяване на болните.
И самото състояние трудно може да се понесе, и интоксикацията, заради болестта, не е с най-приятния ефект, специфични усложнения на малария и възвратен тиф е възможно да са летални.
Освен това двата провокатора е възможно да се разпространяват наоколо, което затруднявало работата на лекарите и епидемиологичната обстановка.
Защо треската вече не е на мода
В етапа на изобретението си пиротерапията показва невероятна ефективност в сравнение с други методи. Но след появата на инсулинокоматозната терапия, лечението с токови удари и особено на фармацевтичните препарати нейната ефективност не е толкова голяма, а комфортът и безопасността са под сериозно съмнение.
Пиротерапията, както и инсулиновата и атропиновата кома, както и електричният ток са със системно влияние.
Съвременната психиатрия повече се концентрира върху таргетните методики, оказващи въздействие върху отделни рецептори, участъци в мозъка, а не на целия организъм.
И макар в някои ситуации инсулиновата кома и електричният ток да са незаменими, но методите на пиротерапия се използват само в единични клинични случаи и като метод за лечение в психиатрията не се обсъждат.
