По данни на центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ - CDC, приблизително 1 от 10 деца се раждат недоносени, преди 37 седмица на бременността.
У нас са също приблизително толкова – 6000 годишно са недоносените, при обща раждаемост – около 60 000. Преждевременното раждане е основен рисков фактор за развитие на разстройства от аутистичния спектър.
Развитието на аутизъм, свързано с плацентата
Това навежда на мисълта, че за развитието на аутизъм способства недостиг на някои вещества, които плодът получава при доносена бременност.
Екипът учени обръща внимание на плацентата, която е важна, но не е достатъчно добре проучен орган. Нейното истинско значение бе разкрито неотдавна.
Плацентата доставя на ембриона кислород, глюкоза, хранителни вещества и спомага за отделяне на продукти от жизнената дейност.
В късните срокове този орган на бременността синтезира производен на прогестерон хормон - алопрегнанолон, необходим за подготовка на развиващия се мозък за живот извън матката. Алопрегнанолон е мощен невростероид.
Когато децата се раждат недоносени, техният запас от производния на прогестерон хормон рязко се изтощава. Едновременно с това малкият мозък, необходим за нормална координация на движенията, и за социалното взаимодействие, обикновено расте много бързо.
Експерименталните предклинични модели показват, че загубата на производния на прогестерон хормон от плацентата променя развитието на малкия мозък, който включва развитието на бяло вещество.
Бяло вещество в мозъка – предпазва от аутизъм
Развитието на бяло вещество в малкия мозък протича обикновено след раждането на детето, Изненадваща е обаче връзката на функциите на плацентата по време на бременност с продължително въздействие на постнаталното развитие на мозъка.
Изследователската група е създала още един експериментален модел, в който ген, кодиращ ензим, отговорен за синтеза на алопрегнанолон в плацентата, е отстранен.
Те сравнили нови предклинични модели с контролна група и направили анализ на целия мозък.
Сега учените наблюдавали не само дълготрайните изменения на бялото вещество на мозъка в експериментални модели, но и значителни социални нарушения, а също и увеличаване честотата на повтарящото се поведение. Това е характерна особеност на разстройствата от аутистичния спектър.
Учените възнамеряват да потърсят нови цели в плацентата и в мозъка, на които да може да се въздейства с хормонални добавки, за да се компенсира хормоналния дисбаланс, предизвикан от недостиг на алопрегнанолон. Това ще спомогне за разработване на методи за по-ранно лечение при повишен риск.
