Пневмококова пневмония – това е често срещан възпалителен процес, развиващ се в белите дробове и който има бактериална природа.
Възбудител на това заболяване е Streptococcus pneumonaie. Тази патология се съпровожда с изразен интоксикационен синдром и нарушения на дихателната функция.
Пневмококова пневмония – какво представлява
При леко или среднотежко протичане това състояние е с благоприятна прогноза и завършва с пълно оздравяване. Но тази възпалителна реакция може да се усложни с остра дихателна недостатъчност, плеврит и абсцес на бял дроб и т.н.
Сред извънбелодробните увреждания се разграничава възпалително увреждане на ендокарда, обвивките на главния мозък и дори сепсис.
Как се разпространява
Сред всички бактериални пневмонии днес патологичният процес, обусловен от пневмококи, заема лидерски позиции по разпространение.
Според статистиката, приблизително в 30% от случаите на извънболнично белодробно възпаление се предизвиква от тези бактерии.
На вътреболничната форма на пневмония, предизвикана от пневмококи, се падат около 5%. Установено е, че най-често това заболяване се развива при деца под 5 години, а също и при възрастни.
Приблизително при 25% от случаите пневмококовата пневмония придобива усложнено протичане.
До въвеждане в медицинската практика на антибактериални препарати нивото на леталност от тази болест е съставлявало 80%.
Този показател е по-нисък днес. Но тази патология все още остава актуален проблем за медицината във връзка с високото ниво на заболеваемост и често развитие на усложнения.
Какви са причините
Възникването на тази болест се обуславя от проникване в организма на Streptoccus pneumonaie. Този микроорганизъм се отнася към грамположителните бактерии.
В неговата структура има полизахаридна капсула, която е един от основните патогенни фактори. Днес са известни около 90 щама на тази бактерия.
Пневмококите обаче не са устойчиви на въздействие на фактори на външната среда. Бързо загиват при температура над 60 градуса, а също и при въздействие на химически дезинфекциращи средства.
Важен момент е, че пневмококите са условно-патогенни микроорганизми. Откриват се при приблизително 25% от хората в микрофлората на гърлото.
В обичайни условия тази бактерия не вреди на организма. За нейната активация е необходимо наличие на предразполагащи за това фактори.
Като източник на възбудителя са болни хора или безсимптомни бактерионосители. Реализира се най-често въздушно-капков път на заразяване.
На второ място по разпространение е аспирационният път, който предполага попадане на назофаренгиален секрет в долните отдели на дихателната система.
Много рядко пневмококовата пневмония се развива при хематогенно разпространение на възбудителя от някакво отдалечено огнище на възпаление.
В преобладаващия брой случаи възникването на тази болест се обуславя от понижените нива на имунна защита.
Различните състояния на имунен дефицит, вредни навици, прием на имуносупресори, преохлаждане, чести респираторни и вирусни инфекции – всичко това са предразполагащи фактори.
Симптоми на пневмококова пневмония
Симптомите при това заболяване нарастват остро. Този патологичен процес в преобладаващия брой случаи протича в огнищна и крупозна форма.
При крупозната форма на първо място в клиничната картина е бързо усилващият се интоксикационен синдром.
Телесната температура се повишава до 38 и повече градуса. Задължително присъства втрисане, главоболие и мускулна болка, слабост и т.н.
Бързо се присъединяват други симптоми като пристъпообразна кашлица и болки в гърдите. Първоначално кашлицата не се съпровожда с отделяне на храчки, но впоследствие става продуктивна.
Болковият синдром се локализира от засегнатата страна и се усилва при дишане и кашлица.
Огнищната форма се съпровожда със същите симптоми, но е с много по-слаби проявления. Клиничната картина нараства малко по-бавно и първоначално включва повишена слабост, обилно изпотяване и т.н. Усложненията при тази форма се развиват много рядко.
Диагностика и лечение
Тази болест може да се заподозре въз основа на оплаквания в съвкупност с физикално изследване. Основен диагностичен метод е рентгенография на белите дробове.
При съмнения може да е необходима компютърна томография. Задължително се провежда общо и биохимично изследване на кръвта, което е признак на възпалителна реакция.
За определяне на възбудителя са показни микроскопско и микробиологично изследване.
Лечението на пневмококова пневмония най-често се състои от антибактериални препарати. Най-често се използват средства от пеницилиновата и цефалоспориновата група.
