Мобилната игра Pokemon Go беше пусната в САЩ на 5 юли и за седмица се превърна в едно от най-сваляните приложения и от двете мобилни операционни системи по целия свят.
Вече е достъпна и в България. Психолозите предлагат свои обяснения на тази внезапна „покемономания“.
Ние играем видеоигри по различни причини. На едни им харесват игрите на пясъчник, където може да се построи цял свят със собствена история и персонажи, на други им харесват престрелките, в които може да се изпусне парата.
Агенция, която специализира в игровите анализи, откроява 6 видове мотивация на играчите, които трябва да присъстват в успешната игра: действие, социален опит, майсторство, въвличане, креативност, постижения.
Pokemon Go, изглежда, като цяло им отговаря. След свалянето на приложението играчът започва да вижда „джобни чудовища“, така се разшифрова думата pokemon в названието, пред камерата на собствения смартфон, които сякаш тръгват да обикалят по улиците или да летят из стаята.
Могат да се ловят, да се тренира с тях, да се организират битки с покемони на други играчи. Това изглежда е достатъчно, за да се обясни успеха на играта.
Но мащабите на пристрастяването – 20 милиона потребители само в САЩ, и голям брой играчи на зряла възраст навеждат на мисълта, че има и други по-дълбоки причини.
Очарованият свят
Вселената на Покемон, освен с хора и обикновени животни, е населена със създания, които имат разум, магически способности – например, огнено дишане или телепортация, и способност да еволюират.
Така например, от малка буболечка с помощта на тренировки може да порасне наистина жив танк с водни пушки.
Първоначално всичко това се правело от герои на комикси и филми, а за фанатиците оставало само да съпреживяват от другата страна на екрана или на страниците на някоя книга.
С идването на епохата на видеоигрите зрителите вече сами можели да се превъплътят в треньори на покемони.
Технологията на допълнената реалност помещава виртуалните персонажи в обичайната за нас обстановка.
Pokemon Go направи още една крачка в посока размиване на границата между реалния свят и светът, създаден от нашите фантазии.
Обратно в детството
Детските усещания и впечатления толкова силно се отпечатват в психиката ни, че тяхното ехо може да се установи в нашите постъпки, симпатии и антипатии след много.
Носталгията неслучайно се превърна в мощен двигател на поп културата – количеството на успешните римейкове на комикси, на филми и детски е направо неизмеримо.
За много днешни играчи на покемони – това е образ от детството.
Преди 15 години те са следили приключенията на тийнейджъра Еша, който със своите приятели и домашен любимец Пикачу – електрически покемон, който се превърна във визитната картичка на цялата серия, пътешествал по света, учил се да се сприятелява, да обича, да се грижи за другите. И разбира се, да побеждава.
Надеждите, мечтите, фантазиите, които наводняват нашето съзнание заедно с познатите образи, са източник на най-силно чувство за привързаност, обяснява Джейми Мадиган, автор на книгата „Разбирания на геймърите – психология на видеоигрите и тяхното влияние върху хората“.
Търсенето на „своите“
Но желанието за връщане в детството не означава, че ни харесва отново да станем слаби и безпомощни, а просто да си даде малко почивка от ежедневието, което вече му е дотегнало.
