Всички деца понякога изпитват безпокойство и страх. Най-често заради призраци в гардероба, контролни в училище или когато трябва да излязат на сцената, което ги кара да се вълнуват по същия начин както и възрастните.
При тях усещанията са по-силни – възрастните все пак по-добре да се справят с тревожността, имат повече опит и по-малко вярват, че наистина има чудовища в тъмното.
Понякога тревогата при децата преминава границата от обичайните ежедневни загриженост към разстройство, което им пречи да правят онова, което е нужно. Това може, дори да им попречи да се наслаждават на детството така както пише в книжките.
Симптоми на повишена тревожност при деца
За начало си задайте няколко въпроса, които помагат да разберат какво е това – временен страх или нещо по-сериозно.
- Изразява ли детето безпокойство или проявява такова в продължение на няколко седмици, като лошите дни са повече.
- Има проблеми със сънищата през нощта? Ако не сте убедени, детето не може да разкаже, може да забележите, че то изглежда необичайно сънливо или уморено през деня.
- Появили са се проблеми с концентрацията.
- Изглежда ли необичайно раздразнително или лесно може да се разстрои.
Признаците, които са необходими при подозрение за повишена тревожност са следните:
- Детето трудно може да се съсредоточи;
- Спи много леко или се събужда през нощите от кошмари;
- Неправилно се храни;
- Бързо му става лошо или лесно да се дразни, а също излиза извън контрол при гневни изблици;
- Постоянно се изказват тревожни или негативни мисли;
- Чувство за напрежение и изнервеност. То може да се изразява в главоболие, болки в корема, влошено здравословно състояние, често ходене до тоалетна, уринарна инконтиненция;
- Много плаче, иска да е постоянно с родителите.
Защо едни деца са тревожни, а други не
В развитието на тревожните разстройства се разграничават четири основни причини, по-важно е, че не трябва да виним веднага себе си, заради неправилното възпитание.
Основните причини за повишена тревожност:
- Генетика – детето, в семейството на което има член, който е с повишено разстройство, също се отличава с повишено разстройство. Децата могат да наследят гени, които ги правят склонни към безпокойство.
- Химия на мозъка – гените помагат за насочване на химическите вещества на мозъка, невротрансмитери. Ако определени химически вещества на мозъка са в недостиг, това може да предизвика безпокойство. Това може да се коригира с помощта на препарати.
Генетичните нарушения може да са с обратно действие. На науката са известни деца-киборги – не чувстват болка, страх, глад, изобщо не искат да спят.
- Житейската ситуация – това, което се случва в живота на детето, може да бъде сериозен стрес. Загуба, тежка болест, смърт на близък човек, премествания, лошо отношение може да докара децата до безпокойство.
- Възприето поведение – човек, израснал в семейство, в което другите се боят или се безпокоят, също може неволно да научи детето да се опасява от всичко.
При децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и разстройства от аутистичния спектър най-често възникват проблеми с тревожността.
Типове тревожни разстройства при деца
Съществуват няколко типа тревожни разстройства, които могат да повлияят на децата.
Генерализирано тревожно разстройство
Децата се безпокоят прекомерно едновременно от много неща – училище, собствената безопасност и здравето си и това на близки и на приятели, пари и отношения със семейството.
Децата е възможно да се боят от такива ситуации, които е трудно да се заподозрат в негативни последствия. Тревога могат да предизвикат мислите за промени в училище, обеди, празнувания на рождени дни, разходки, а също и за война някъде далеч, времето утре, бъдеща сватба.
Списъкът може да се продължава и продължава, и в техните фантазии се случва винаги най-ужасното, което само могат да си представят. Някои държат всичко в себе си, други споделят страхове, но уговорките на възрастните не помагат да се избавим от тревогата.
Генерализираното тревожно разстройство може да предизвика физически симптоми на разстройства – често главоболие и болки в корема. Това разстройство също рядко води до самоизолация – така е по-лесно да се понесе товара на тревогата.
Паническо разстройство
Паническата атака – това е внезапен интензивен пристъп на тревога и без видима външна причина. Сърцето прескача, започва задух, треперене, световъртеж.
Ако такива епизоди са повече от два, и човек се бои, че те могат да се повторят, това се нарича паническо разстройство.
Сепарационна тревога
Всички деца са с определено ниво на тревожност по повод раздялата с най-близките си хора – мама и татко, баба или дядо. Това е нормална фаза на развитието при кърмачета и малки деца.
Дори и по-големите деца понякога могат да се „залепят“ за родителите, особено при нови условия.
По-големите деца, които се разстройстват необичайно, когато родителите ги оставят или някой още от близките, при които възникват проблеми с успокояването след раздялата, или които много тъгуват по своя дом и се разстройват, когато са далеч от дома - в училище, на лагер, е възможно да са с тревожно разстройство, предизвикано от раздяла – сепарационна тревога.
И това е същата офицална диагноза, както и генерализираното тревожно и паническо разстройство.
Социална фобия
Детето със социофобия изпитва силна тревога и срамежливост при обичайни ежедневни ситуации в присъствие на други хора. Това е повече от срамежливост.
Социално тревожният човек се бои, че поставя себе си в неловко положение, разговаряйки със съученици, отговаряйки на въпроси в училище или изпълнявайки други обичайни действия, свързани с взаимодействието с други хора.
Този страх може да възпре детето да участва и от участие в различни мероприятия. Някои деца също могат да установят, че те изобщо не могат да говорят в някои ситуации – това е селективен мутизъм, при който детето общува у дома с близките си, но не може да промълви и дума в присъствието на други хора.
Специфични фобии
Това е нормално за ранната възраст – страх от тъмно, чудовища, големи животни или от силни звуци, например, шумове или фойерверки.
В повечето случаи, когато децата изпитват страх, възрастните могат да им помогнат отново да се почувстват в безопасност и да са спокойни.
Фобията е по-силен, дори екстремно изразен страх пред нещо определено.
При определени фобии децата могат да изпитат краен страх пред такива неща като животни, паяци, игли, изстрели, кръв, повръщане, гръмотевични бури, пукнатини в асфалта. Списъкът с вариантите на фобиите е огромен, при възрастните също го има.
Как трябва да се действа
На първо място е важно да се поговори с детето за неговата тревога и безпокойство.
Ако то е разстроено и разтревожено, следва да се запази спокойствие, когато се обсъждат тези ситуации.
Не трябва детето да бъде наказвано за грешки, страхове и нежелание да спи в тъмна стая, да излиза от дома и прочие проявления на тревожност – наказанията няма да помогнат в такъв случай.
Хващайте го за това, което прави добре – хвалете го, дори за най-малките постижения и бъдете по-конкретни – отлично е измило чиниите, правилно е нарязало хляба, приключило е проекта, прибрало си е чорапите.
Планирайте – ако безпокойството на детето му пречи навреме сутрин да излезе за училище, детска градина или да отиде на училище, следва да се отделя допълнително време за преход от ролята у дома в тази, която трябва да изпълнява в детското или учебното заведение.
Уведомете учителя, възпитателя или педагога на детето за онова, което ще се случи.
Преди всичко бъдете готови да слушате, ако детето поиска да поговори за тревогата. Децата с тревожни разстройства често се опитват да скрият своите страхове, защото смятат, че възрастните нищо няма да разберат.
Кога трябва да се потърси професионална помощ
Без детето може да се отиде на психолог, това е първият етап, който ще помогне да се разбере дали става въпрос за тревожно разстройство или прекалено силна реакция на някаква ситуация.
Ако става все по-лошо семейната подкрепа не работи, необходим е лекар. С тревожните разстройства работят психотерапевтите. Може да се започне с консултация с педиатър.
