Прекалено често да си честен в наши дни автоматично прилага още няколко епитети в описанието ти, включващи „груб“, „нетактичен“, „недипломатичен“ и подобни, които всъщност нямат нищо общо с честността по начало.
Защо хората всъщност не искат честен човек до тях?
Много от нас са сигурност казват, че искат партньорът им, например, и хората, с които са заобиколени да са честни с тях, защото виж ти, са се „уморили от лицемери и хора, които само ги лъжат“.
Но в момента, в който се сблъскаме с един такъв честен човек, който казва точно това, което мисли, без заобиколки и без да увърта по какви ли не начини, епитети започват да валят и този човек се превръща във всичко друго, но не и в честен, според нас.
А защо? Нали това е, което сме си пожелали? Нали искахме истината право в лицето? Защо сега пак не сме доволни?
Защото истината, прекалено често, наистина боли. А ние не искаме да ни боли, не искаме да бъдем наранявани и когато някой го направи, като каже нещо, за което ние дълбоко в нас сме убедени, че наистина е така, но просто не сме готови да си го признаем пред себе си или просто не искаме да го направим все още – боли още повече.
И виждайки, че още някой вижда това, което сме виждали и ние, но не сме искали да го виждаме, следователно означава, че това нещо, колкото и да е лошо то, следователно наистина съществува, а не е измислица на въображението ни, както най-вероятно досега сме се опитвали да си втълпим.
И избухваме и решаваме, че човекът до нас не е прав и че трябва да го убедим защо това дадено нещо всъщност не е така, както изглежда и да го накараме и той да потъне в заблуждението, в което ние самите вече блажено сме били потънали.
Защо от това няма никакъв смисъл?
Защото първата стъпка към решаването на един проблем, е именно тази да признаем, че има такъв проблем. Не можем да решим нещо, което го няма, нали?
А колкото и дълго да се преструваме и да се убеждаваме сами, че го няма, отвътре остава онова чувство, което напомня за него. А това чувство всъщност е възможно да ни мъчи дори повече, и доста по-продължително време, отколкото самото признаване на проблема и започване на работата по него.
Как да бъдем честни, без да бъдем груби?
Да сме честен не означава автоматично „да сме груби“. Да сме честни означава да кажем нашето мнение, без да го натрапваме на другия, само ако това наше мнение наистина бъде поискано.
И след като сме го казали, да позволим на човека до нас да вземе решение за себе си, без да му се месим и без да му налагаме нашите собствени възгледи и да му казваме какво трябва да направи. Можем да му дадем съвет, ако такъв бъде поискан.
Трябва да дадем аргументи и да подкрепим мнението си, а не да го изказваме изневиделица, защото ние така сме си решили.
Лесно е честността да бъде объркана с грубо отношение и незачитане на човешката личност в наши дни, което от своя страна може да доведе до страшно много бъдещи неразбирателства.
Затова е хубаво да бъдем винаги точни, ясни и конкретни, за да сме сигурни, че няма да бъдем разбрани неправилно.
