Храната за много от нас отдавна престана да бъде култ за нас. Но празниците – рождените дни, юбилеи, Коледа и Нова година са време, когато дори и най-заклетите фенове на здравословния начин на живот не могат да се откажат от удоволствието да похапнат повечко.

За справяне с последствията от обилните трапези помагат не по-малко вкусни, но леки и полезни храни.

Как да се преборим с последствията от празничното преяждане

Празничните трапези могат да се смятат за еднократно маниакално преяждане – неконтролируемо хранене, при което сякаш не усещаме кога идва засищането.

Белтъчини, мазнини и въглехидрати, щедро подправени със сосове, подправки и алкохол, попадат в организма. Понякога на трапезата се сяда не само веднъж, а няколко пъти, и предимно късно вечер и през нощта.

Това е времето, когато системите на организма трябва да си почиват, а не да смилат храна. И през този период не успяват да се справят особено добре с това.

Резултатът е наднормено тегло и съпътстващи заболявания. Обясненията на лекарите по повод от късните вечери са повече от ясни.

Яденето през деня води до синтез на инсулин от панкреаса, способства за изгаряне на въглехидрати и се предотвратява отлагането на мазнини.

През нощта хипофизата образува т.нар. растежен хормон, който разгражда тези натрупани мазнини.

За какво сигнализира обилната вечеря на тялото

Обилната вечеря сигнализира на нашия организъм, че няма нужда да изгаря мастни запаси. И хипофизата ограничава образуването на хормон на растежа.

От късните вечери страдат и червата, особено дванадесетопръстника, който „спи”, не може да придвижи храната. Резултатът е разтягане на дебелото черво, дисбактериоза, гастрит, развитие на патогенна микрофлора и т.н.

Тези процеси не е възможно да не се отразят на настроението и на външния ни вид.

Разнообразието на празничните трапези са една от причините за преяждането. Това е доказано експериментално, но при мишки.

Мишки били хранени без ограничения, но само с един вид храна, а след това им давали „шведска маса” с храни с различни вкусове.

В първия случай гризачите спирали да се хранят, веднага щом се насители. Реакцията на шведската маса, била съвсем различна. Гризачите, след като пробвали няколко храни, изяждали 3 пъти повече, отколкото в първата част на експеримента.

От какво има нужда най-много организма след празниците

Поведението на човека не се отличава особено много от това на самите мишки, които са наблюдавани от учените. Но ние имаме право на избор – да ядем, без да се контролираме.

Дори и да успеем да избегнем истинско преяждане, организмът все пак има нужда от почивка след хранителния и алкохолния маратон.

Не трябва обаче рязко да се преминава към гладуване, строгата диета вреди повече, отколкото дори преяждането.

Организмът възприема гладуването като заплаха и започва усилено да се запасява с мазнини. Загубата на белтъчини, които се приемат в големи количества по празниците, ще доведе до обща слабост и провисване на мускулите.

Първото и най-важното нещо след обилните трапези – това е прочистването на стомаха и на червата. Въвеждат се редица хранителни ограничения – по-малко мазнини, въглехидрати, както и солена и сладка храна, преминаваме към по-лек хранителен режим.

Храним се дробно – ядем често и на малки порции. За този период за предпочитане са плодове, варени зеленчуци или задушени, постно месо – пилешко, пуешко, сокове и кисели млека.

Връщаме се към навика да не ядем много преди лягане, отказваме се от вечерята или ограничаваме значително количеството.

Провеждането на разтоварващи дни заедно с прочистването също ще спомогне за възстановяването на организма.

Защо след празниците трябва да ограничим калориите

В рамките на деня следва да се ядат нискокалорични храни – ябълки, ориз, пилешко и пуешко месо – общото потребление на калории следва да се ограничи до около 1000 калории.

Количеството течности трябва да е повече от обичайното. Млечнокиселите продукти ще спомогнат за отделяне на излишната течност от тъканите на организма.

Задържа се от тъканите от употреба на алкохол, солена и пикантна храна. Млечнокиселите продукти помагат за прочистване на дебелото черво и за потискане на развитието на патогенна микрофлора.

Антибиотичните вещества, образувани от млечнокиселите бактерии, възпрепятстват растежа на патогенни микроорганизми – ешерихия коли, салмонели, стафилокок.