Какво е приоритетно за нас? Отговорът на този въпрос улеснява мисловния процес, по-лесно си правим графика и помага да пестим време и енергия. Дава възможност да се заемем с това, което е наистина ценно за нас.
Мария е на 38 години. Има мъж и две деца и дневен режим, разписан от сутрешния будилник до лягането късно вечер.
Няма от какво да се оплаква, споделя тя, но понякога се чувства уморена, раздразнена и усеща някаква празнина. Чувства, че не и достига нещо важно, но не знае какво.
Защо живеем на режим автопилот
Много мъже и жени живеят въпреки своята воля в режим на автопилот установен от тях и програмиран от други. Понякога е така, защото те са си казали НЕ, но най-често е, защото не са решили да кажат ДА.
Не е изключение и личният ни живот – с течение на времето това, заради което сме започнали връзка, потъва в ежедневието – битови проблеми и дребни спорове, затова възниква необходимост за някаква промяна в отношенията с любимите хора.
Ако не го направим и продължим да се движим, по предначертания ни път, то губим сили и интерес към живота. С времето това състояние може да премине в депресия.
Време да започнем да се радваме без причина
При подобно състояние, когато сякаш губим интерес към живота, е добре първо да определим какво наистина ни радва. След това да си изясним как се появява това чувство, защо точно в този момент. Може би това е реализация на някакво наше качество или черта.
Може би така ще успеем да си върнем истинската радост от живота. Добре би било да си спомняме периодите, когато всичко е било наред, и да разберем какви занятия, какви отношения са заемали голяма част от живота. Да запитаме себе си, защо това е било толкова важно.
Може да се направи и обратното – да се определят тези занятия и отношения, които пораждат усещане за потиснатост, неудовлетвореност, скука, и опит за изясняване какво не е наред с тях.
Мария се обръща към психотерапевт, който ѝ предлага да си спомни какво е обичала да прави в детството. Първоначално нищо не ѝ идва наум, но след това се досеща, че ѝ харесва да рисува, но времето не ѝ стигало, и тя изоставя това свое занимание и забравя всичко.
След разговор тя решава да го възобнови, и се записва за художествена школа за възрастни, и си спомня с удивление, че през всичките тези години времето не и стига за творчество.
Понякога игнорираме своите потребности дълги години. Увлеченията понякога изглеждат несъществени в сравнение с работните и семейните ангажименти.
Има и други причини, поради които се отказваме от занятия, които някога са били важни за нас.
Престават да ни радват, когато се превръщат в рутина и се губи първоначалната идея, заради която сме започнали да ги практикуваме.
Ако говорим за хобита или за работа, то това може да се случи, когато имаме твърде много идеи какво да работим или как точно да си прикарваме свободното време.
Например, идеята, че трябва да постигнем определени успехи за дадено време, като използваме конкретни техники, сравняваме себе си с другите. Тези външни убеждения ни карат с времето да загубим смисъла на това, което правим.
До този резултат може да доведе и прекомерният професионализъм. Когато знаем твърде добре правилата и нормите и действаме на автопилот, то губим чувството, че ни се случва нещо ново, както и усещането за изненада.
Откъде тогава да се появи интерес и свързаната с него радост? Изходът е да се учим на нови неща, да се опитваме да правим нещо друго или по друг начин.
Да си спомним, че това означава да бъдем дилентанти – тоест да се радваме, дори и когато не ни се получава от първия път. И отново да си разрешим да грешим.
Не всичко е под контрол
Ако не знаем какво чувствам, какво за мен е добре. Това състояние може да е резултат от силна умора. Тогава имаме нужда от обмислен и пълноценен отдих.
Понякога незнанието на приоритетите е всъщност отказ, заради които се крие подсъзнателен страх от провал.
