Подобно търсене не носи нищо хубаво, освен стрес и разочарование. Започваме да разбираме какво е нашето предназначение на този свят едва на около 60 години.

Осъзнаваме за какво сме на тази на Земя едва на 60

За това предупреждават изследователи от Факултета по медицина на Калифорнийския университет Сан Диего, тяхната статия е публикувана в списание за клинична психиатрия.

Професор Дилип Джест и неговите колеги анализирали данните, получени при проучване сред повече от 1000 души на възраст от 21 до 100 години и дори повече години.

Целта на проучването се състояла в това да се определи дали човек е намерил смисъл на живота конкретно за себе си или сега го търси.

Освен това е извършена оценка на физическото и психическото здраве на участниците в проучването, а също и на техните когнитивни функции.

Учените стигат до заключението, че безуспешното търсене на смисъл на живота е свързано със стрес и разочарование, което води до влошаване на психическото и физическото здраве. А също се отразява неблагоприятно на умствените способности.

Осъзнаването на значението на собствения живот се отразява положително на всички аспекти на здравето и на усещането за благосъстояние.

Повечето от нас гледат на смисъла на живота от философска гледна точка, но такова понятие има конкретно предназначение.

Когато разберем за какво живеем, се чувстваме по-добре, това се отразява позитивно на настроението, дарява усещане за благополучие, и може би, дори да удължава живота.

Хората, които осъзнават смисъла на своя живот, са по-щастливи и здрави от тези, които не са го постигнали.

На 60 смисълът на живота се появява от само себе си

Анализът на отговорите на анкетираните показва, че 60 години – това е възрастта, когато придобиването на смисъл на живота идва от само себе си.

На тази възраст човек обикновено спира да мисли защо живее, тъй като може би вече има отговор на този въпрос.

Когато сме млади, на 20-30 години, не сме сигурни в нищо – нито в кариерата, нито в личния живот, нито що за човек сме.

Впоследствие, на 40-50 години животът ни се стабилизира, възможно е да се появи семейство, изкачваме се по кариерната стълбица. Търсим смисъла на живота по-малко и го намираме все повече. Към 60-годишна възраст този процес достига пик.