ᐉ Прозопагнозия - невъзможно разпознаване на лица

Ако познат или приятел няколко пъти не ви разпознае на улицата, не му се сърдете. Възможно е да има сериозно отклонение.

Какво е това прозопагнозия

Прозопагнозия – това е когнитивно разстройство, при което човек не различава лица. Понякога отклонението се нарича лицева агнозия или слепота на лицето. Тежестта на състоянието е различна.

Някои не разпознават далечни познати, други дори и близки роднини. Трети пък не могат да различат, дори собствените си лица в огледалото или на снимки.

Също заради нарушението е трудно определянето на пола, възрастта и настроението на събеседника.

Състоянието не е свързано с проблеми с паметта или с умствени отклонения. Освен това при прозопагнозия зрителната острота е напълно нормална. Различават нюанси, виждат обемни картинки. Разбират къде се намира носа, устата и очите, но не могат правилно да обработят тази информация.

Защо е опасна прозопагнозията

Това разстройство може сериозно да влоши качеството на живота. На много им е трудно да се ориентират в пространството – просто не отличават различните места и ориентири едно от друго.

При прозопагнозия е трудно да се следи сюжет на филм или на телевизионна програма. Не виждат разлика между лицата на няколко персонажа или статисти.

Някои се безпокоят, че заради своята незаинтересованост изглеждат твърде груби и незаинтересовани за околните.

Всичко това в крайна сметка може да доведе до тревожно разстройство или до депресия.

Каква бива прозопагнозията

Има два вида разстройство. Различни са причините за възникване .

Придобита форма

Появява се, ако в дясното полукълбо е засегната вретенообразната извивка, която отговаря за разпознаването на лицата. Това може да се случи, заради травми или инсулт.

Уврежданията, ограничени в една област се срещат рядко. Затова най-често хората с придобито разстройство имат и други когнитивни отклонения.

Вродена форма

По света само 2% от хората са с такова разстройство. Откъде се появява не е особено известно, но учените предполагат, че основната причина е в наследствеността. Има семейства, в които от нарушенията страдат едновременно няколко човека. Но конкретен ген, който отговаря за появата на отклонението, засега не е установен.

Какви са симптомите за прозопагнозия

Да припомним, че основният признак е невъзможност за разпознаване на лица. Човек, при който разстройството се е появило в зряла възраст, може да забележи и проблема сам.

Децата с нарушението, дори не осъзнават проблема. Родителите могат да го заподозрат по няколко симптома:

Преди да се приближи към близък на улицата или в двора на училището, детето чака някой да го повика или да му махне с ръка.
На необичайни за него места не разпознава роднини или съседи;
Доближава се често до непознати хора, като смята, че това са негови близки;
Става много затворено в търговски центрове, театри или в оживени паркове;
Трудно разбира сюжети на филми или на анимации;
В училище изглежда затворено, а у дома уверено в себе си.

Следва да се отчита, че странното поведение може да е вследствие на обикновена стеснителност или разсеяност. Затова и не трябва сами да си поставяме диагноза.

Как се поставя диагнозата – лицева слепота

Ако забележите у себе си или у детето признаци на прозопагнозия, трябва да се направи консултация с личния лекар, който да прецени направление за какъв специалист да даде. Обикновено се издава за невролог, който може да постави точната диагноза.

Първоначално специалистът снема анамнеза, като задава въпроси на родителите и на самия пациент, след това провежда преглед и прави някои по-специфични изследвания.

Възможно е лекарят да предложи тест за зрителна ретенция на Бентън. Неговата същност е в това, че човек за 10 секунди гледа към картичка с абстрактна фигура, след това се опитва да нарисува видяното по памет. И по това може да се разпознае до колко работи центърът за лицево разпознаване в мозъка.

Още няколко са начините за определяне на прозопагнозия. Например, специалистът по неврология може да покаже на пациента изображения с известни личности и да го помоли да му разкаже кои са те. На някои се предлага да опишат сходствата и различията между две снимки с непознати за тях лица.

Как се лекува прозопагнозия

Излекуването на прозопагнозията е невъзможно. Обикновено пациентът с невролог или с невропсихолог изработва стратегии за компенсация. Това означава, че се научава да разпознава хората не по лицето, а по други признаци.

Например, по гласа и по походката, по ръст, по цвят на косата. Недостатък на метода е в това, че не сработва, ако човек с прозопагнозия срещне свой познат на необичайно място.

Дете с вродено нарушение усвоява същите техники. Разликата е в това, че родителите го молят да не отива на оживени места, докато не научи визуалните сигнали, по които да ги разпознава.

Учители и родители обикновено предупреждават за проблема.

Понякога заради отклоненията се появява депресия. Това е възможно да се разбере, например, по постоянната умора, чувство за тревога, упадък на духа, загуба на апетит, проблеми със съня. В такъв случай е необходимо да се обърнем към психотерапевт, който изписва лекарства и помага за справяне с потискащото състояние.

Как се живее с прозопагнозия

Ето няколко съвета от хора с прозопагнозия, които им помагат да избягват неловките ситуации. Възможно е използването на тези стратегии или измисляне на свои собствени:

Не назовавайте човек по име и не му говорете нищо конкретно, докато не разберете кой точно стои пред вас.
На събрания и на конференции, където има хора, които познавате, отнасяйте се към всички дружелюбно. Усмихвайте се на околните и се здрависвайте с тях. Тогава те не мислят, че вие ще се опитате да ги игнорирате.
Старайте се да определяте познатите по езика на тялото, маниерите и темите на разговор.
Опитайте да не се срещате с голямо количество хора едновременно.
Помолете близките да се представят всеки път, когато ви виждат.
Бъдете внимателни, ако някой почука на вратата ви. Първо, определете кой е дошъл, и след това го пускайте в дома ви.
Ако познатите ви знаят за проблема, помолете във ваше присъствие да се обръщат един към друг по имена.
Ходете по заведения или на вечерни събирания с приятели с приятел или с колега, който ще ви помага да разпознавате останалите присъстващи.
Запомняйте хората по аксесоарите, които носят.
По време на събрания или на конференции си разписвайте схемата на разположение на колегите.
Опитайте да запомните отличителните черти на познати по снимки в социалните мрежи.
Използвайте приложения с карти, за да не се заблуждавате накъде сте тръгнали.
Филми и предавания гледайте с близки, които да ви помагат да разпознавате персонажите.

Човешкият мозък е така устроен, че може да се адаптира към всякакви условия, и ако приложите гореописаните препоръки от хора с това нарушение, с времето ще може да забравите и съвсем лесно ще можете да се справяте с всякакви ситуации, без това да ви потиска и депресира.

Не е известно да са разработвани лекарства, които могат да способстват за по-лесно разпознаване на лица.

Необходим е доста сериозен напредък в разработването на лекарствени препарати, които да могат да повлияят ефективно на зоната в мозъка, която отговаря за разпознаването на лица.

Понастоящем няма данни да са провеждани проучвания в тази насока, може би, защото проблемът не е толкова сериозен, хората с това нарушение са пълноценни членове на съвременното общество и с изучаването на някои стратегии ще могат лесно да забравят за проблема.

За тях е подходяща работа, която не изисква срещи с много хора, но и да работят, например, в сферата на здравеопазването, то ако успеят да преодолеят първоначалната летва, то ще успеят да издържат много дълго време, колкото пожелаят, без да се чувстват ограничение от нарушението при разпознаване на лица.