Лекарите не могат да разберат как хоспитализиран пациент се е заразил с птичи грип.
Загадъчният случай на заразяване на мъж с вируса на птичия грип H7N9 бил регистриран в китайска болница. Пациентът не е влизал в контакт с болни птици или хора, но се е заразил с вируса и починал няколко дни след поставянето на диагнозата.
Първото избухване на епидемия от птичи грип, предизвикана от вируса H7N9, беше в Китай през февруари 2013-та година, а отделни случаи на заболяването бяха регистрирани и в Хонконг, Малайзия, Канада, а също и в Тайван.
На 21 юни тази година бяха представени статистически данни, събрани от 671 лаборатории, които показали, че от горепосочения щам на птичия грип починали 271 души, а смъртността била около 40%.
Вирусът H7N9 се отнася към серотип А, тоест явява се „родственик“ на свинския грип и на птичия грип H1N1 и към подгрупата H7 – вирусите от този тип обикновено циркулират сред птиците.
Световната здравна организация съобщава за случаи на заразяване на хора с вируси от другите подгрупи на Н7 - H7N2, H7N3, и H7N7, в Холандия, Италия, Канада, САЩ, Мексико и Великобритания.
В повечето случаи разболяването на хората е било съпътствано с избухване на инфекциите сред домашните птици и се проявявало основно под формата на конюнктивит и лека симптоматика на горните дихателни пътища. До смърт на заболял се стигнало само в Холандия, тоест регистриран е само 1 смъртен случай.
Въпреки че такива мащабни ендемични взривове на заболяването след епидемията от 2013 година в Китай не са случвали, то не би могло да се каже, че вирусът на птичия грип H7N9 не е давал признаци за съществуването си – в Китай отделни случаи на заболяването бяха регистрирани през 2014-та година и в началото на 2015-та. Последният смъртен случай, дължащ се на вируса H7N9 беше регистриран в Канада миналата година.
Механизмите на предавани на вируса и до сега не са напълно ясни на учените. Особеност на грипа H7N9 се състои в това, че в случая с птиците заболяването протича безсимптомно и откриването му без специални изследвания не е възможно.
Предаването на вируса между бозайниците е изследването между порове, като резултатите бяха публикувани в известно медицинско списание.
В рамките на първия експеримент учените сложили болни и здрави порове в едно помещение, а във втория – в помещение, разделено на 2 части с преграда с отвори за въздух.
Пряк контакт между животните не е имало. В резултат всички участващи в първия експеримент порове се разболели, а във втория по въздушно-капков път се заразило само едно животно.
Авторите на проучването направили заключение – теоретична възможност за прихващане на вируса по този начин е възможна, но е много ниска – а в случая с хора такива не е имало.
През август 2013 година, няколко месеца след началото на епидемията, известно медицинско списание съобщава за първия документиран случай на предаване на вируса H7N9 не от птица на човек, а от човек на човек – ставало въпрос за заболял гражданин на Китай и за грижилата се него негова дъщеря.
Жената, за разлика от бащата, не била влизала в контакт с болната птица, а генетичната идентичност на щамовете на вируса позволила да се твърди, че тя се е заразила именно от своя баща.
