С развитието на автоматизацията и навлизането на изкуствения интелект в производството някои хора правят тревожни прогнози за масова безработица, докато други с удоволствие си представят общество, в което изобщо няма да има нужда да се работи.

Работи се не само за пари, но и за психиката

Освен икономическите фактори, платената работа дава и психологическа полза, увеличава се чувството ни за собствено достойнство и се подобрява социалната интеграция.

Учени от 2 британски университета решават да определят колко трябва да се работи, за да се чувстваме добре.

Те проучват как измененията на работното време са свързани с психическото здраве и удовлетворението от живота при повече от 70000 жители на Великобритания в периода от 2009 до 2018 г.

Изследването показва, че хората, които работят на добре платена работа само по 8 часа или по-малко седмично са средно с 30% по-нисък от проблеми с психическото здраве.

Изследователите не намират доказателства, че работата повече от 8 часа допринася за допълнително подобрение на здравето.

Учените предполагат, че за получаване на максимална полза за здравето от работата „най-ефективната доза” е само по 1 работен ден седмично, тъй като по-голямата продължителност е без съществени изменения.

Разполагаме с инструкции за дозиране на всичко – от витамин С до препоръчителната доза сън, но това е първият път, в който се поставя въпроса за платената работа.

Ясно е колко трябва да се работи за добро психическо здраве

Знае се, че безработицата вреди на психическото здраве на човек, негативно влияе на личността, на статуса или на използването на времето, като лишава от чувство за колективна цел.

Сега вече имаме представа каква доза платена работа е необходима за получаване на психосоциални ползи от работата. И това не е толкова много.

Вече се обсъждат теории за безусловен базов доход, но учените твърдят, че заетостта за населението в зряла възраст трябва да бъде запазена, само работното време трябва да се намали, а работата да се преразпределя.

Учените използвали данните от изследване на домакинства във Великобритания, у нас картината най-вероятно ще е по-различна, тъй като стандартът на живот е доста по-нисък.