Учени от Калифорнийския университет в Сан Франсиско установили, че хората, които са преболедували от рак, много по-рядко страдали от болест на Алцхаймер. Техният мозък бил в по-добро здраве много по-дълго.
Онкологично заболяване застраховка срещу Алцхаймер
В рамките на изследванията, провели се в периода 1998-2014 г. учените наблюдавали 14 500 пациенти от поколението на бейби-бумърите. Това са хора, родени в средата на миналия век.
Доброволците веднъж на 2 години минавали пълни медицински изследвания и редица тестове за проверка на когнитивните функции – памет, мислене, концентрация и др.
При част от доброволците за времето на проекта бил открит рак и успешно излекуван. При такива хора след поставяне на диагнозата се наблюдавал краткотраен период на отслабване на паметта. Но след настъпване на ремисия се възстановявал.
По-нататъшното влошаване на паметта и на другите когнитивни функции при тези, които са преживели рак, било много по-бавно, отколкото при хората, които никога не са боледували от него.
Получените данни се потвърждават от резултатите и от други изследвания, в рамките на които се оценявали когнитивните функции на болните от рак. И от тях също се установило, че при хората, получили диагноза „рак” мозъкът е по-здрав, отколкото при тези, на които никога не е бил откриван злокачествен тумор.
Смут в научната общност след направеното откритие
Учените в немалка степен са озадачени от установената асоциация. Сред възможните теории, които я обясняват – влиянието на генетиката в комбинация с индивидуални особености на метаболизма, развиващи се с възрастта. Едни хора са по-предразположени към злокачествени тумори, а други към Алцхаймер.
Това също може да означава, че някои възрастови особености предпазват мозъка от невродегенеративни процеси. Но същевременно повишават риска от развитие на рак. И обратно намалява заплахата от развитие на злокачествени тумори.
За сметка на това обаче мозъчните тъкани стават по-уязвими и предразположени към Алцхаймер.
Досега се смяташе, че онкологичните заболявания влошават състоянието на целия организъм, едновременно с това и на мозъка. Вследствие на което се активират процеси, които водят до неизбежна смърт. Но новото изследване показва, че това твърдение не отговаря на истината.
