Смърт на човек хвърля черна сянка за възможно онкологично заболяване на всички негови близки. На подозрителните хора съвсем не им е леко. Всъщност наследственият – семеен рак не е толкова често явление.

Спорадичният рак, предизвикан от мутации, придобити през живота, е много по-често явление.

Как да определим кога се касае за рак, наследствен ли е този вариант или не? Какво да очакваме, трябва ли да се боим, до кого да се допитаме, за да си изясним ситуацията?

Гени, мутации и рак

В организма всички клетки са диференцирани, освен стволовите, от които са клетките на тъканите и органите и се диференцират самостоятелно. Те растат и се размножават съгласно записаната в ДНК програма.

Ако в тази програма стане нарушение – мутации на гени, контролиращ растежа и деленето, то клетките могат да престанат да се диференцират и започват безконтролно да се делят и да растат. Развива се раков тумор.

Повечето гени, отговорни за развитието на рак се делят на 2 категории:

  • Онкогени – това са гени, които след мутацията, дават на клетките предимство в растежа. Учените сравняват онкогените с крак, натискащ педала на газта на автомобил.
  • Гени-супресори на туморите – това са гени, които са престанали да работят след мутации, и на този фон се е развил рак. Такива гени, по-горе приведената аналогия, са подобни на педала на спирачката.

От училищните часове по биология помним, че хората получават своя геном от двамата родители. Тоест при тях всички гени са представени от 2 копия. За да се развие рак, трябва да получим гени с мутации от двамата родители, или за да сработи мутацията, дори в присъствие на нормално копие.

Какви мутиращи гени най-често водят до рак? Изглежда, че това трябва да са онкогени – провокатори на рак. Не, всъщност причина за рак са най-често гени супресори на тумори, потискащи стремежа на клетките да станат ракови. Стига да се счупи педалът на газта, за да започнат клетките безконтролно да се делят.

7 признака на наследствен рак

Как да разберем дали ракът е придобит по наследство или не е свързан по никакъв начин с роднините? Авторите на книгата Cancer Syndromes, издание от 2010 г. разграничават следните признаци, които показват, че останалите близки е добре да имат предвид възможните рискове:

  • Сред роднини са твърде много случаите на заболяване от една и съща разновидност на рака. И колкото по-близо по степен на родство са тези случаи, толкова по-високи са тези рискове.
  • Ракът се предава от поколение в поколение – баба, майка, дъщеря. Тоест рисковете са по-високи, когато има няколко случая на заболяването по една линия, отколкото по един случай от страна на бащата и майката.
  • Детските разновидности на рака засягат близнаците – пример, сарком при брат и сестра;
  • Рак, който най-често засяга хора в средна и напреднала възраст, се развива още на младини. Така ракът на дебелото черво обикновено се открива след 30-40-годишна възраст, но ако това е наследствен рак, може да се прояви и преди тази възраст. А ако се касае, например, за рак на простатата, от който са боледували няколко мъже от семейство, но всички на възраст на 80 години и нагоре, то едва ли това е наследствен рак.
  • Един човек заболява от повече от една разновидност на рак;
  • Засягат се два чифтни органа – двете млечни жлези, двата бъбрека, двете очи и т.н.
  • Ракът не е характер за този пол, например, рак на гърдата при мъж.

И така, невинаги откритият рак при човек, чийто роднини също са боледували, е задължително наследствен. Може да се е развил случайно.

Диагностика на семеен рак – необходимо ли е да се прави

За далеч не всички видове наследствен рак вече са разработени диагностични тестове, които позволяват откриване на наследствени синдроми с помощта на генетичен анализ.

Най-разпространени видове рак, за които вече такива тестове има, са злокачествени тумори на дебелото черво, на гърдата, на яйчниците, ендометриума и ендокринните жлези, особено на щитовидната жлеза.

Възниква въпросът дали трябва да се притесняваме и да правим диагностика, ако семейната анамнеза предполага вероятност от рак, но без никакви признаци?

Мрачното предположение, че в гените може да е заложена бомба със закъснител, не може да радва човек, но пък нещастен може да го направи.

Тестването може да открие хората от семейства с висок риск, които сами не са наследили предразположение към рак, това им позволява да избегнат ненужни медицински интервенции и излишни тревоги.

Наследственият – семеен рак е болест, която в редица случаи може да се предполага, ако знаем за своите роднини повече, отколкото как са изглеждали на стара семейна снимка.

Днес медицината позволява да се изясни има ли човек предразположеност генетично към един или друг вид рак и в каква степен е.

Не трябва да се боим от тази информация, тъй като позволява да се вземе решение, което най-малкото удължава, а максимум спасява живота на носителя на мутиралия ген.