Регургинацията за организма на малкото дете е физиологичен процес, който „изобразява“ особеностите в развитието на горните отдели на стомашно-чревния тракт при бебетата. Освен това регургитацията е защитна реакция на детския организъм срещу преяждане – излишъкът от храна се отделя навън.
Изсуканото от гърдата на майката мляко попада в стомаха – отделът на храносмилателната система, от който започват процесите на храносмилане. На входа му е разположен мускулен клапан – сфинктер, който пропуска храната в стомашно-чревния тракт и препятства нейното връщане и проникване в хранопровода.
При децата в ранна възраст този сфинктер не е развит, което е и една от причините, които предразполагат към регургитация. Стомахът при бебетата – през първите месеци от техния живот, е разположен почти хоризонтално, което води до рефлукс на стомашното съдържимо в хранопровода и по-нагоре - в устната кухина.
С растежа на детето и развитието на неговите моторни функции – умението да стои в седнало и в изправено положение, да ходи, стомахът му започва да възприема все по-вертикално положение, развива се физиологично стеснение на хранопровода и на неговите мускули – сфинктери, укрепват мускулните влакна, което като цяло способства за правилното придвижване на храната.
На пръв поглед, регуртацията като защитна реакция и повръщането са много сходни процеси. Как да разпознаете какво се случва всъщност с вашето дете? Регургитацията е пасивен процес, при която млякото самопроизволно прониква обратно в хранопровода, след това в устната кухина и изтича от нея.
А повръщането е активен процес, в който участват мускулите на горните отдели на стомашно-чревния тракт, тоест развива се развива процес обратен на перисталтиката - мускулните движения са в противоположната посока.
Чревното или стомашното съдържимо се изхвърлят под налягане, като попадат в устата или в кухината на носа. Можете да различите тези процеси като наблюдавате поведението на малкото дете, обема на съдържимото и тяхната консистенция.
Повръщането обикновено се предхожда от световъртеж и гадене – бебето пребледнява, става вяло, сънливо или точно обратното – неспокойно. Ако регургитацията е обикновено еднократна, то повръщането може да бъде на няколко етапа – на вълни.
Регургитацията се случва с нормално или пресечено мляко, а в повръщаното е възможно да присъстват жлъчка и други примеси със зелен цвят.
Обемът на регургитацията като защитна реакция може да се отличава в зависимост от количеството изсукано мляко и средно не надвишава 1-2 супени лъжици. За да се ориентирате в количествата, излейте на пелената на бебето 1 супена лъжица вода и сравнете петната по големина.
По характера на регуртацията може да се прави преценка за здравословното състояние на бебето. Ако всичко е нормално връщането на чревното съдържимо е в малко количество и по никакъв начин не се отразява на състоянието на малкото дете и не оказва влияние върху наддаването на тегло.
Редица патологични състояния е възможно да доведат до това регуртацията да стане обилна или до толкова честа, че пеленачето да не се наяжда и в резултат почти няма да наддава на тегло.
Дейността на всички органи и системи в нашия организъм е подчинена на централната нервна система. Повишеното налягане вътре в черепа е възможно да се отрази на характера на регуртациите, правейки ги чести и обилни.
Нарушаването на евакуацията в областта на изхода от стомаха също води до обемни регуртации и дори до повръщане.
