В резултат на жизнената си дейност като хранене, дишане и изобщо съществуване клетки произвеждат милиони остатъчни молекули, наречени свободни радикали.
Самото тяло е в състояние да ги неутрализира и изхвърля естествено без нужда от външна помощ, но тази негова способност се влошава с течение на времето и начинът на живот.
При нарастването на количеството на свободните радикали, които не е в състояние да неутрализира, организмът неусетно изпада в състояние на оксидативен стрес.
Това състояние причинява тъканни увреждания, които могат да се състоят например в аномалии по кожата.
С течение на времето, обаче прекалено голямото количество на свободните радикали се отразява негативно върху тялото.
Днес е известно, че оксидативният стрес е основната причина за процесите на преждевременно стареене и е в основата на повечето заболявания.
Човешкото тяло не е същото на 20 и 50 годишна възраст
Всяка от клетките на организма образува нишки под формата на коренчета, който процес отнема единствено енергия.
Всъщност се смята, че между 1 и 3% от кислорода, който вдишваме се превръща в отпадъци – свободни радикали. Възможно е те да са токсични, като при пушенето, когато само с едно дръпване на цигарата директно в тялото ни попадат няколко милиона свободни радикали.
Клетките образуват ензими, такива като глутатионът, който се свързва със свободните радикали и ги неутрализира. Те са нашите естествени телесни антиоксиданти.
Но на 50-годишна възраст тялото произвежда с 36% по-малко от тези вещества в сравнение с 20-тата си година.
Към пушенето, затлъстяването и заседналият начин на живот се прибавя и оксидативният стрес за организма.
Това е причината свободните радикали да успеят да преодолеят естествените защитни сили на тялото и да си „потърсят“ друга жертва като например клетъчни мембрани, митохондрии, ДНК.
Първоначално предизвикват локализирани увреждания, а с течение на времето и генерализирани, което е причина и за преждевременно стареене и болести.
Ресвератролът наистина ли спира стареенето?
Оксидативният стрес забавя предаването на нервните сигнали и метаболитните способности на клетките, отслабват и функциите на белите дробове и на сърцето.
Първите аномалии могат да бъдат забелязани на ниво тъкани, където се създават условия за образуването на тумори, генетични мутации, апоптоза и преждевременна смърт на клетките.
Но впоследствие тези аномалии обхващат цялото тяло. Почти няма хронични заболявания, при които оксидативният стрес да не е от съществено значение.
Учените определят за научна революция откриването на антиоксидантните свойства на два растителни ензима: ресвератрол /в най-голямо количество се съдържа във външната обвивка на гроздовото зърно/ и птеростилбен /открива се в най-големи количества в боровинките/, които са дефинирани като полифеноли.
Тези две съединения осигуряват механизъм на въздействие, който се различава от този на познатите, преди това антиоксиданти. Полифенолите вместо да прочистват свободните радикали, както витамините, те създават непряко антиоксидантно действие като индуцират образуването на други собствени за организма антиоксиданти.
Във всяка възраст, тези нови антиоксиданти стимулират образуването на нови митохондрии, които са съставна част на клетките, в които се осъществява дихателният процес, при който се освобождава енергия.
Абсолютно същият ефект се постига чрез умерени физически упражнения като бързо ходене или джогинг. Но за разлика от физическото натоварване, което предизвиква изтощаване на организма, чрез действието на ресвератрола се постига увеличаване на енергийния капацитет на организма.
